ОПТИМИСТИЧНА ТЕОРИЯ ЗА НАШИЯ ЧИТАТЕЛ

След смъртта на футболиста Марадона стана ясно, че за много хора той е Бог. Или Син Божи. Някои вярващи в божествените му крака (и ръка) даже са основали собствена църква – „Църквата на Марадона“. За тях летоброенето започва от рождения ден на Диего, Син Божи, те живеят в 60-тата година от Марадона.

Светът се напълни и с други вярващи: в конспиративните теории, в черната и бяла магия, в плоскостта на Земята. Тези, земните дюстабани, продължават да търсят доказателство, че планетата ни е равна като „тава”, те по-скоро ще приемат, че земната „тава” се крепи на четири слона, стъпили върху гигантска костенурка, отколкото теориите за кълбото на Галилей или Коперник.

Вярващите в знанието вече са много по-малко, отколкото невярващите. Уж сме в 21-ия информационен век, а тънем в тъмата на ново Средновековие – от прекалена информираност човечеството затъпя. И от лесния достъп до информация – вече не е нужно да четеш дебели книги, а с едно кликване на мишката можеш да провериш всичко. Уикипедия знае всичко за всеки… Но дали е вярно?

Преди години, когато г-жа Маргарита Попова бе избрана за вицепрезидент, телефонът в редакцията взе да звъни непрестанно: обаждаха се хора, които търсеха нашия колега Йордан Попов, за да му честитят поста на съпругата му. В началото Йордан бе доста изненадан и обясняваше на всеки, че има грешка – той не е съпруг на вицепрезидента Попова, дори не я познава. После се разбра, че грешката е в Уикипедия – там някой всезнайко бе написал, че Йордан Попов, писател от „Стършел”, е съпруг на високопоставената дама. След няколко дни грешката бе поправена, но дотогава Йордан отнесе доста редакционни майтапи – съветвахме го, като мъж на Попова, да ходи по приеми в посолства или да се нанесе в някоя от държавните вили в Бояна.

Ако Уикипедия знае всичко, то Фейсбук знае повече. Сега там са съвсем наясно и с пандемията. Коментаторите в социалните мрежи отдавна имат мнение по всички въпроси – за маските, за карантината, за мерките, за тестовете…

Вече и за ваксините: Фейсбук и Туитър разкриват тайни, които производителите от фармацевтичните компании „крият” от нас. В социалните мрежи „специалистите” по РНК и ДНК събират повече „лайкове”, отколкото учените – вирусолози и епидемиолози, с дипломи и научни титли, събират публика пред екрана, ако ги интервюират в някоя телевизия. Колкото по-научно и с аргументи се обяснява, толкова по-малко хора слушат. И все повече четат Фейсбук.

Който вярва, че българският народ е мъдър, нека види постовете във Фейса.
Как да убедиш българина, че ваксините са за добро? Единственият начин – да се пусне слух в социалните мрежи, че защото е безплатно, вече се вият опашки пред пунктовете, пререждащи се запасяват с ваксини, използват се връзки и се дават рушвети… Който не побърза, ще се мине!

Знайно е, че българинът се страхува най-много от две неща – да не настине и да не се мине.

По времето на реалния социализъм имаше такъв случай: Един човек отива в мекичарница, поръчва двеста мекици, плаща ги и казва на мекичаря да ги раздава безплатно – кой колкото иска. Настава бой за безплатни мекици, всеки граби, колкото докопа. Човекът стои отстрани и гледа. Когато мекиците за нула време свършват, мекичарят го пита: „Защо направи тоя панаир? Хората щяха да се избият!“. „Стар съм, отвърнал човекът, няма да доживея комунизма, когато всичко ще е безплатно, сега обаче го видях как ще изглежда…“

Американците вече започнаха ваксинации, англичаните уточняват реда, германците правят желязна организация. Ние, българите, не сме по организацията – тя винаги ни куца, но ще изпреварим всички народи по процент на ваксинирани, ако се юрнем на безплатните мекици (ваксини).

Но за читателите на „Стършел“ имам оптимистична теория – хуморът вече ги е имунизирал срещу глупост. Затова те не вярват,че земята е плоска. Може да признават Марадона за велик футболист, но не и за Син Божи. Който веднъж седмично разгръща вестника, няма страх от „чипиране” и не се бои от световните заговори.

Сигурен съм, че въпреки пандемията нашите читатели ще имат една Весела Коледа и по-здрава Нова 2021 година.
Благодарим на онези, които се абонираха и помогнаха и на други непознати да се засмеят, като им подариха абонаменти.
А който е пропуснал крайния срок, може да се абонира в началото на годината за 11 месеца.

М. ВЕШИМ,
главен редактор