Коледни чудеса във всяко мазе

Григор Саламуров беше голям почитател на киселото зеле във всичките му форми. Миналата Коледа стигна дотам, че накара своята благоверна да направи торта с кисело зеле. Разбира се, това иновативно произведение на кулинарното изкуство си го изяде сам.
За предстоящите празници Григор се подготви подобаващо добре. Сложи в мазето два осемдесетлитрови бидона с кисело зеле, една бъчвичка с наложен пелин и зачака Коледа. Да, но седмица преди Рождество, тъкмо когато зелето вече беше станало, се случи непоправимото – разбиха мазето на Саламуров.
Още като видя счупения катинар, краката на Григор придобиха консистенцията на кашкавал пане, а въздухът взе рязко да не му достига. Със сетни сили Саламуров се добра до заветните бидони, където го чакаше най-големият удар на съдбата – от киселото зеле беше останала само чорбата.
След кражбата Григор се срина психически, той не ставаше от леглото си и отказваше да яде каквото й да е. Жена му всеки ден носеше от магазина кисело зеле, но Саламуров отказваше да го близне: „Искам си моето зеле! Това купешкото не става за нищо!”.
Докато берящият душа Григор се излежаваше по цял ден като лехуса, неговата половинка реши да действа. Още на следващата сутрин залепи на входната врата на блока следната бележка: „Уважаеми съседи, моля, дарете по една кисела зелка за спасението на моя съпруг! Здравословното му състояние се влошава с всеки изминал ден. Единствено консумация на домашно кисело зеле може да му помогне. Предварително благодаря! Госпожа Саламурова”.
Сърцераздирателният призив разтвори комшийските сърца. Само за няколко часа двата бидона в мазето на Саламурови се напълниха с кисели зелки.
На Бъдни вечер Григор изглеждаше особено унил. Стоеше над чаша с гроздова и мислеше за злощастната си съдба. Жена му беше слязла до избата за компоти и, връщайки се, закачливо подхвърли: „Скъпи, Дядо Коледа те е посетил, ама подаръкът ти не е под елхата, а в мазето!“.
Григор погледна втрещен своята съпруга, после нахлузи набързо домашните чехли и отиде лично да провери какви ги говори Саламурова. Не бяха минали и пет минутки, когато в хола влетя Григор с кисела зелка в ръка. Лицето му сияеше от щастие: „Жено, да знаеш, по Коледа стават чудеса!”.

Влади ХРИСТОВ