ФИЛИПИКА В ПАМЕТ НА ФИЛИП

Случайността, която още наричат Бог, го избра на кастинг. Имаше и втори дубъл: „Не си отивай!“ (Няма я кинокритиката да напомни).

Рано или късно всичко си отива – доброто винаги по-рано.

Филип си тръгна, но Ран, момчето от лентите, остава да напомня момчешките години на волността, на фуражките, летящи във въздуха. „Шапка на тояга“ всъщност беше първото заглавие. Други едни фуражки, с лъскави козирки, казваха пред строя: „Непанятна! Наложи!“

Нямаше още интернети и гугъли, Ран четеше хартиени носители и спореше с редактори: „Вашите вестници не са интересни!“… Сега би казал: „Вашите филми…“

Беше момче от неореализма, прашец от световното течение в киноизкуството, което не можа да пусне корен в родната социалистическа целина. Не само Ран, не успя един Ран(гел), нито Палечко, вълшебникът на римите, който казваше:

„Знаем всичко, дори на латински.
И е някак тъжно това.“

Георги МИШЕВ

 Б.Р. Жокери за участниците в телевизионни състезания: Рангел – български кинорежисьор, „Палечко“ – поема от български поет и киносценарист.