ПЪРВО ЧОВЕЩИНА, ПОСЛЕ БЪЛГАРЩИНА

Калоферският кмет  се оказа удобен като яке с две лица. Хем опазва традициите, хем спазва пандемичните мерки. Угоден и към калоферци-юнаци, и към по-висшата власт.

В деня преди Богоявление управникът на Калофер заяви, че заради Ковида отменя   джапането с байраци в река Тунджа. А в същото време със средства на общината прегради реката, за да се образува вир, в който юнаци с байраци да нагазят за „мъжкото хоро”  – ритуал, с който градът се гордее, и даже иска да го впише като нематериално културно наследство в календара на ЮНЕСКО.

Местните патриоти с потури и калпаци, които първо подгряват с юзчета ракия и кани вино, а после шляпат из ледена Тунджа, твърдят, че това било стародавна местна традиция. Колко да е стародавна? Според най-тежкия патриот на държавен пост, Красимир Каракачанов, мъжкото хоро е преживяло турското робство, ще преживее и пандемията.

Няма писмен документ, че в годините на робството калоферци са веели байраци и са се зъбели на тирана, газейки до кръста в Тунджа, за да вадят кръста. Чели сме Ботев – този калоферец никъде не споменава за такъв ритуал. Виж, за патриотизма е писал – даже има цяло стихотворение „Патриот”. Дето за „наука и свобода душа дава…” Чели ли са го днешните патриоти? Може да са го чели, но с разбирането, че  не се отнася до тях.

И друг цитат има от Христо Ботев, който българите-юнаци трябва да прочетат, преди да се хванат на „мъжкото” си хоро. В писмо до Иван Драсов Ботев пише: „преди сичко трябва да сме човеци,  после вече българи и патриоти”… Ако калоферци бяха човеци, във времето на пандемия щяха да се откажат от хорото.

Къде остава човещината, ако заради „българщината” се тръшнат новозаразени хороводци? И легнат болни, не дай Боже, и интубирани? Защото се нагледахме на нашенски бабаити, които твърдяха,че коронавирус няма, а когато се заразиха, търсеха връзки, за да ги приемат в болница.

А колкото до калоферската традиция: хайде да се сетим имаше ли го това хоро във времената на социализъм и атеизъм? Че кой партиен комитет – градски, областен или централен, ще разреши попът да хвърля кръста в реката и младежи-комсомолци да го вадят? В ония времена нямаше Рождество Христово и Великден, та какво остава за Богоявление…

И патриотизмът у нас беше друг вид – социалистически.

Наш читател донесе в редакцията прелюбопитен документ – пощенски плик от 80-те, годините на социализма.

Писмото е от Лвов, СССР – Лвовската тютюнева фабрика си кореспондира с нашия „Техноекспорт” в София. Но на плика името на държавата ни е  „Болгарская ССР”.

Значи ние само сме си мислили, че макар и народна република, сме  самостоятелна държава – България.

А „братушките” са ни брояли за „Болгарская ССР” – една от съюзните републики на „Союз нерушимий”…

Къде бяха тогава българите-юнаци и патриоти да възразят? Къде беше тогава „българщината” знаме да развее и национално „мъжко” хоро да поведе? Спотайваше се „българщината” при „интернационализма” и при партийните пленуми за 16-та съветска република…

Щом „мъжкото” хоро не се състоя 45-години – социалистически, можеше да се отмени и в една пандемична…

Нямаше да е за народа загуба велика.

 Михал Мишковед