ПОЛЕТИ

Всичко започна преди около трийсетина години след един банкет във фирмата. Домакинът Панайот и приятелят му, инженерът Григор, излязоха на покрива да изпушат по цигара на чист въздух. Половината от покрива заемаше банкетната зала, а другата  половина беше оформена като тераса с парапет. Дали от изпитата водка, или развълнуван от светлините на града, които трепкаха под тях, но Григор внезапно прекрачи парапета и падна! Не, размаха ръце, внезапно изтрезнял, и … полетя. Направи едно кръгче , второ и се върна. Панайот гледаше слисан и едва отлепи устни да каже: „Ти летиш?!“  „Голяма работа – отвърна Григор. – Хайде да се връщаме на банкета.“

Седмица по – късно Григор сам се изкачи на покрива, стъпи на парапета, разпери ръце и полетя. Две  секретарки, които пиеха кафе на двора, припаднаха, като го видяха, ала Григор бързо се върна обратно и те помислиха, че така им се е сторило.

За полетите на Григор се заговори, защото той често правеше кръгчета в обедната почивка или преди да свърши работният ден. За тези полети се шушукаше, но ако си мислите, че някой му обърна внимание, лъжете се. Беше време на демократични промени, банките примамваха с високи лихви, директорите се сменяха като носни кърпи, кой ще ти обръща внимание на слухове за летящ човек.

Един от директорите промърмори: „Да си лети, ама да внимава къде се приземява, щото ако излети от тази фирма, не го виждам къде ще кацне.“ Друг от директорите, като разбра за способностите на Григор, го привика в кабинета си и го помоли да покръжи в центъра на града, като носи един плакат в защита на директора от нападките на синдикатите. „Не се занимавам с политика“ – отсече Григор. „Всичко е политика“ – поклати глава директорът.

Някъде по това време съпругата на Григор избяга с  бизнесмен, който вкарваше коли втора употреба от Германия, и Григор остана да се рее сам. Малко по-късно въпреки прогнозите на министъра Румен Гечев за долара настъпи хиперинфлация и спестяванията на Григор отлетяха, затова когато следващият директор на фирмата помоли Григор да направи две кръгчета пред  гостите от чужбина, той се съгласи срещу един добър хонорар. Чуждестранните гости на фирмата зяпаха изумени полета на Григор, който за случая беше си облякъл официален костюм, а директорът обясняваше, че  това е Дейвид Копърфийлд на фирмата.

С полетите си  Григор запази мястото си във фирмата дори когато я приватизираха и персоналът беше съкратен с четирийсет процента. Летеше, когато идваха гости от Турция, Латвия, Англия… Само по няколко кръгчета, не искаше да привлича вниманието на медиите.

От полет до полет Григор се приближаваше към пенсионна възраст. Кроеше планове след пенсиониране, когато няма да се тревожи за здравни осигуровки, да отиде да работи в цирка.

За последния си рожден ден във фирмата Григор събра колегите си и ги почерпи щедро. Обяви, че специално за тях ще направи един полет, без да се крие. Всички го последваха на покрива. Григор размаха ръце, полетя и после внезапно тръгна надолу.

********************

Полковникът от резерва стоеше усмихнат на остъклената си тераса и посочи с ръка на жена си в далечината:

– Жена, гръмнах го онова, дето викаше, че си го виждала да прелита хей там. Щъркел ли беше, орел ли, обаче го гръмнах от пръв път…

– Занимаваш се с глупости – отвърна жената и почна да реди прането.

********************

„Отиде си в полет“, написа в некролога за Григор административното ръководство. „Напусна ни чудесен колега, приятел ,който ценеше въздуха“, заявиха синдикатите.Само домакинът Панайот клатеше глава и мърмореше сам на себе си: „Защо му трябваше да показва, че може да лети. Ето, и аз мога да имитирам бухал, жаба, магаре, славей, ама си трая. И съм жив.“

Валери Какачев