ОТМЪЩЕНИЕТО НА КНИГАТА

Има една книга, по която интелигентните мъже с чувство за хумор направо пощръкляват. За тях това е Библия на смеха. Сещате се – става дума за Хашековия „Швейк”. Разгърнат ли го, мъжете  изпадат в носталгия по войнишката си младост – опива ги миризмата на вакса за ботуши, на мръсни партенки и чорапи и на лоясала зелева супа!

В същото време малко дами са стигали до края й.  Пред риска да се явя в бракоразводната зала, ако не прочета „оная книга”, четири пъти съм я подхващала, но рекордният ми опит беше само до 75-а страница.

На мен „Швейк“ ми отне трима любими мъже. Отначало отмъкна съпруга ми, и то в първата брачна нощ. Вместо да се хвърли в обятията ми, той  разгърна една дебела кафява книга и умоляващо ми прошепна: „Миличко, чакай малко да си дочета страничката и да разбера как ще правят клизма на симуланта Швейк…” Представяте си ме, тръпнеща от очакване в копринената нощница, а той ми говори за клизми! Естествено, че съм заспала, и пропуснах най-чаканата нощ в живота ми.

Призракът на „оная книга” продължи да помрачава семейното ми щастие. Мъжът ми предаде щафетата „Швейк“  на доверчивия ни син. Немислимо беше да го накарам да прескочи до супера, когато чете за кой ли път проклетата книга. Прострял се на дивана, приритваше от смях  и ме отпращаше: „Ето, тръгвам, чакай, чакай да разбера как този малоумник остри зъбите на кучетата и ги продава! Този Швейк е голям идиот!”

И аз чаках! Така дочаках и моят внук, студент първокурсник, да стане свидна жертва на Хашек. Тайно от мен неговият дядо набутал в ръцете му „оная книга” и драмата тръгна към последния си епизод. Майка му, моя снаха, разтревожена ми довери, че нашият синковец не ходел на лекции, а по цял ден четял една дебела книга и се хилел като имбецил. Най-тревожното било, че дори не говорел по телефона с приятелката си. Преди няколко дена й дал да чете същата книга, но тя на другия ден му я върнала, като го нарекла „потомствен милитаристичен маниак”, и се фръцнала обратно. Нашият за изпроводяк я убедил, че е „късокрака, тъпа вакарелска патка”, с което окончателно скъсали.

Всичко ми беше ясно и като пожарникар при спасителна акция нахлух в стаята на внука, а той се опънал на дивана, разтворил книгата и се кикоти. Даже не ме забеляза.

Вдигнах скандал на дядото: „Защо си дал на детето „оная книга”? Заради нея е оставил приятелката си! Зарязал такава изгодна партия!  Отивай и говори с него да си оправя  отношенията с момичето!”.

Дядото обаче се опълчи и повиши децибелите: „Няма да му говоря! Не го ли виждаш нашия, по цял ден на лаптопа, цъка смартфони, айфони и разни други сифони. Сега има шанс да прочете първата си книга до края!“ Трясна вратата и се заключи в спалнята.

След тази грандиозна домашна дандания замислих моето „сладко отмъщение”.

Незабелязано скрих „оная книга” в чантата си и право при най-близкия антиквар. Като я видя, без пазарлък ми подаде чисто нова двайсетлевова банкнота. Дадох нещо и от себе си и накупих питиета и мезета, а на вечеря спретнах на домашните малка, но съдържателна софра. Щом хапнаха и пийнаха доволно, бавно и с опечален тембър като поп на панихида, съобщих: „Мили мои мъже, днес се простихте с една ваша половинвековна приятелка. Тя ви съпровождаше в радости и скърби, разсмиваше ви и ви утешаваше. Вечна й памет на „оная книга”. Продадох я на антиквар и сега ядохте и пихте от нейното книжно тяло! Амин!”.

На другия ден „Добрият войник Швейк“ отново се появи вкъщи. И то не един, а цели трима.

Всеки от моите трима мъже си беше купил по един екземпляр.

 Румяна Минчева