ПОЩАЛЬОНЪТ НЕ ЗВЪНИ И ЕДИН ПЪТ

Преди време имаше идея за гласуване по пощата – така хилядите българи от чужбина  щяха да имат възможност да участват в изборите.

Идеята не се прие. И по-добре.

За да се гласува по пощата, трябва да е налице поне едно условие: да има поща. У нас си имаме „Български пощи”, но как действат?
Преди половин година от Беларус ми изпратиха две книги и код, с който да проследя движението им. Книгите напуснаха белоруската територия на втория ден и се бавиха някъде по нашите земи два месеца, докато получа съобщение, че са пристигнали.  Какво щеше да е, ако в пратката нямаше книги, а вътре беше гласът на някой  българин- избирател от Беларус? Щеше да пристигне два месеца след изборите.

Втори случай: пращам (препоръчано) книга на приятел в Пловдив. След двайсет дни пратката ми се връща обратно с лепенка „непотърсено”.
Приятелят ми казва, че „непотърсен” е той – от пощенски клон не са си направили  труда да го уведомят, че има пратка. Взимам нов плик, плащам пак „препоръчано” и пратката поема към Пловдив. За да се върне след двайсет дни отново с лепенка „непотърсено”.

Вече знам: за да стигне писмото до адреса, по-добре да потърся куриери от частна служба, а не Български пощи. Ама ако ставаше дума не за книга, а за глас, пратен по пощата – и този глас, след размотаване, бъде върнат на подателя с лепенка „непотърсен”?

Трети случай: приятел от Северна Македония иска да ми изпрати книга, но от опит  знае, че пощите (македонска и българска) не са сигурни – пратката няма да пристигне. „Прати я по Владо Бучковски или по Зоран Заев” – шегувам се аз (нали съм стършел) с македонските политици, които често идват в София по преговорите за присъединяване на държавата им към ЕС. „Немам им доверие – отвръща ми приятелят  в стила на тяхното хумористично списание „Остен”. – Ке я окрадат”…

На политик една книга не можеш да довериш, как да му довериш гласа си?

Често наши читатели-абонати се обаждат в редакцията, че не им носят вестника на домашния адрес. Скоро един абонат ми се оплака, че ходил в пощенския си клон да се разправя за неполучен „Стършел” и оттам му казали, че може би раздавачът е сбъркал – пуснал го е в друга кутия.
Ами ако ставаше дума не за вестник и пощенска кутия, а за глас и урна? И гласът на подателя отиде в друга урна?

Разпадът на една държава личи не само по здравеопазването и образованието, не само по нагънатия асфалт по пътищата или по усещането за корупция. Разпадът личи и по пощите.

Как с поща като нашата да правиш избори? Че нали после резултатите ще бъдат оспорвани с месеци. В Щатите още оспорват гласовете по пощата, та какво ли щеше да е у нас…

Михал МИШКОВЕД