ФЕЙКБУК

Всеки път, като вляза във фейсбука, и се натъжавам. Комплексират ме ухилените физиономии на познатите ми, постнали свои снимки от екзотични места, луксозни ресторанти, пищни фиести и селфита с плеймейтки, рязко контрастиращи с безличното ми сиво ежедневие.

Унилото ми настроение не остана незабелязано от момчето, което разнася пици, като видя веднъж, че в своята отнесеност съм му дал безобразно голям бакшиш. Разприказвахме се и то обеща да мине след работа да ми помогне да си създам привлекателен профил. Бил студент по информатика и учел за хакер, но през ваканцията работел. Надвечер дойде и започнахме. Оказа се виртуоз на фотошопа и монтажа. За да бъдело правдоподобно, щял да вкара отзиви за мен от реномирани чужди издания на английски език. Под тях с дребен шрифт съответно български превод. Със снимки, естествено.

Ето някои от шедьоврите му.

„Ла Валета уикли” има честта първа да съобщи, че на Ivan Sariev е присвоено висше рицарско звание на Малтийския орден на тамплиерите”. Вижда се добре как държа сабя и библия.

„Почетният пасажер Ivan Sariev на круизния лайнер „Констелейшън” дава ценни упътвания на капитана на кораба.” Има ме с пура в устата и чинно застаналия до мен офицер.

– Махни пурата, Васко, защото скоро отказах цигарите, а пък изглеждам страшно джентълменски с нея и да не взема пак да пропуша. Освен това съм нисък, не такъв дългуч. Ако не можеш да ме скъсиш, направи ме седнал.

Направи ме. Последва нов кадър – „На благотворителна вечер в Йоркширското херцогство известният филантроп Ivan Sariev дарява кюлче злато за гладуващите африкански деца в Мокеле Мбембе. Те пък му подаряват вувузела”.

Следващите три обаче бяха съвършени. „Анджелина Джоли се утешава на рамото на Ivan Sariev след раздялата си с Брад Пит”. Много изпипано стана. Да можехте да видите само как ме гледа изпиващо в очите!

– Сложи няколко от многото им деца за фон, Васко. Не всичките, за да не се измести центърът от мен, а само негърче, китайче и патагонче.

Нямали били патагонче. Казах му, че това ще е прясна новина, и Васко ме показа с ръка върху главицата на едно опулено дете – „Ivan Sariev разговаря с новоосиновеното им патагонче на родния му език”. Последва друго фото – „Дженифър Анистън се оплаква на Ivan Sariev от изневерите на Брад Пит и се радва, че се е разделила с него, очаквайки своя мечтан принц”. И нея да видите как ме гледа в очите. Пак изпиващо. Последният кадър е също интересен – „Ivan Sariev и Брад Пит играят шах. Брад Пит е онзи с белите фигури”.

– Стига за днес с Брад Пит – каза по едно време момчето. – Капнах. Утре ще направим серия фотоси от обучението ти в тренировъчния център на НАСА в Хюстън за пилотирания полет до Марс.

– Васко, не прекалихме ли малко? Ще повярват ли на всичко това?

– Не бой се! Да не си единствен! Повечето няма да повярват, но пък останалите страшно ще ти завиждат.

Тръгна си. Странно, но не се чувствам радостен и доволен, както си го представях. Напротив. Дори взе да ми става нещо неприятен този успешен тип и неговото непоносимо самохвалство. Наистина, с какво е по-добър от мен? С какво е заслужил такъв живот? Не, няма да го лайкна изобщо. Само дето сега непрекъснато се питам всъщност аз само аз ли съм? Или и той съм аз? Просто не ми излиза от ума. Остава да взема да психясам и да ме сполети, как му викаха там, дисоциативно разстройство на идентичността.

Като доктор Джекил и мистър Хайд. И тогава санитарите няма да ми дават да влизам във фейса, а човечеството няма да стъпи на Марс. Ужас!

А дали заради тъпата си идея вече не съм получил раздвоение на личността? И по какво ще го разбера?

 Иван SARIEV