МАЛКО ЗВЕЗДОБРОЙСТВО С ПРОСТО ОКО

Добре, че едно време не наричаха звезди познатите на публиката артисти, певци, писатели, художници, да не говорим за фотомодели, модни дизайнери и плеймейтки. В такъв случай тогава трябваше да казваме, че редакцията на „Стършел” е цяла Галактика от писатели като Валери Петров и Радой Ралин, Петър Незнакомов и Мирон Иванов, Добри Жотев и Генчо Узунов, Васил Цонев, Ганчо Кра ев, Йордан Попов. Ами художници като Стоян Венев, Борис Димовски, Георги Чаушов…А колко още комети и метеори около тях!

При това всичките те бяха многопластови творци. В хумора и сатирата участваха като че ли от излишък на сили извън своите романи, повести, пиеси, изложби. Единствено май за Генчо Узунов се смяташе, че е цар на злободневния фейлетон и толкоз. Обаче било писано той пък да получи звездния си миг посмъртно поне за мене. Наскоро се случи да препрочета фейлетона му „Дагестански пръч”. Той циркулираше в публични зали и тогава, но го смятахме за безобидна смешка.

Разказваше се как ветеринарните власти  откарват от едно село стария им пръч в неизвестна посока с известен камион, за да им докарат нов породист екземпляр, който ще оплоди козите за по-голям добив на ярета и на мляко.

Хубаво, но времето тече, а нов камион с нов пръч не идва. Козите прегарят, а с тях и надеждите на въпросното село за модерно козевъдство на научна основа. След като всички са забравили всичко, изведнъж им съобщават да отиват на мегдана да посрещат новия пръч. Обаче като се взират по-подробно, виждат, че са им върнали стария, но вече доста по-проскубан и оклюман. От него не може да се очаква друго освен мирис на пърчовина.

По-добра метафора за разкулачване и за реституция едновременно едва ли ще се намери. Дагестанският пръч на Генчо Узунов изтърбуши две световни политически системи.

От цялото звездобройство какво излиза? Че не е важно една звезда колко време ще блести на небосвода на изкуството, защото в края на краищата всяка звезда угасва. По-важното е след като угасне, колко време светлината от нея ще се носи из мрака на Вселената, за да осветява тъмните й кътчета…

Марко ГАНЧЕВ