ХАЛЮЦИНАЦИИ

КРЪСТЬО КРЪСТЕВ (1951 – 2009)

Човекът кръжи по тавана на стаята, поглежда ме с бинокъла си и казва печално:

– Всички бяхме вътре в кюпа!

Току-що са ми извадили зъб № 8 вместо зъб № 7 и сега, за да поправят положението, пилят зъб № 9 и зъб № 6. Упойката е стара и имам халюцинации… Виждам детството си… Краят на петдесетте години. Сричам във вестника: „Вашето поколение ще живее при комунизма!“… Появява се и учителката и казва: „Деца, отворете учебника на страница 15!… Браво!… А сега я откъснете! Човекът на снимката не е герой, а враг на народа!“…

Това видение явно е по-ранно, може да е видение на по-големия ми брат, но сега идва и се смесва с образа на една уста, която произнася:

– Всички бяхме вътре в кюпа!

Сбогом, зъб № 8!… Здравейте, звън, пушек, трясък, блумирг-слябинг! Плана изпълнихме със 139 на сто!… Онази глава пак ми говори, говори… Виждам брошури, уча ги наизуст, а накрая се изтъркулва една недоразвита зелка от родното село на майка ми. Разрязваме зелката и между листата намираме червен прах. Много червен прах!… Прах от най-големия на Балканите и в тази част на света завод за метал, гордост за читанките и вдъхновение за щатните поети…

– Всички бяхме вътре в кюпа! – ехти в стаята.

Как можаха да намерят тази стара упойка!… Иди сега отговаряй за халюцинациите, които прииждат… Ето… Краят на шейсетте години, пролет в Прага, хипитата от квартал „Редута“ носим басмени ризи на цветя… И после… Статии във вестниците… В далечна страна младеж получил сплитане на червата, когато танцувал най-новия танц, и умрял в страшни гърчове!…

„Помощ, братя, стрижат ме!“… Двама бръснари наведнъж – единият в бяла престилка, другият в синя униформа… Някой нещо ми поизвива ръката и нещо ми фъфли на ухото: „Келеш с келеш!“…

По-късно ще използвам тази фраза в хумористичните текстове, които пиша… Ще добавя и други смешки: „Шаран с шаран!“ и „Тутманик такъв!“… Публиката много се смее и ръкопляска на такива работи, пък и трябва да се яде…

Все пак понякога си мисля: „Докъде я докарахме тази публика?!“…

Но преди да стане всичко това – смешките, поругаването на публиката и други работи, трябва да се преборим с дълките (късите) коси, широките (тесните) панталони, късите (дългите) поли и западното влияние… Нова халюцинация – обикалям по нощните аптеки да купя амидофен и витамин Це за детето си. Амидофен и витамин Це няма и тъкмо съм отчаян и тъкмо, какво да крия, псувам властта, край мен прелита група роботи с „Ямахи“…

Ето едно „Кавазаки“, после „Сузуки“ и пак „Ямаха“… Роботите притискат със скъпи кожени бедра машините. Роботите имат големи непроницаеми каски и само виолетов лъч от уличната лампа блести като лазер в стъклата им… Само миг и всички отлитат с рев, регулировчикът на кръстопътя се обръща отново с лице към задълженията си, а аз съм на 39 години и съм стар, и съм празен като бутилка бира под пейката в парка. А витамин Це няма, поне засега…

ЕПИКРИЗА НА АВТОРА: високо кръвно налягане – открито, когато той е на 16 години. По-късно – заразен със замърсена игла в кварталната поликлиника. Възраст – 17 години. Жълтеница. Като студент – колит, гастрит, нервна екзема. Като щатен хуморист – аритмия, невралгия, парадонтоза (обеззъбяване)… (край на цитата).

„От нерви е!“ – заключение на различни компетентни лекарски консилиуми… Въпрос от моя страна: „А нервите от какво са?!“… „Моля, следващият!… И по-бързо!“

– Всички бяхме вътре в кюпа! – казва човекът над мен и клати съчувствено глава. Той ме обича, той ме разбира, но какво да се направи: – Всички бяхме вътре!

Миличкият ми зъб № 6 е заприличал на сталактит от пещерата „Леденика“… Виждам гордост в очите на зъболекаря. Студено ми е, но то е от упойката… В университета седя до Ивайло. Той идва на лекции със собствена „Мазда“, а аз с трамвая. И когато професорът говори, че всички хора са равни и са братя, Ивайло му вярва…

Една уста се отваря и затваря.

Знам какво иска да ми каже… Аз пък ще й разкажа тъпия случай с един мой приятел, върху когото падна етажерката с томовете. В службата му, разбира се, кой държи вкъщи такива работи… Та, приятелят ми Н. (търсете го, ако си нямате работа, а пък аз ще твърдя, че томовете са на Майн Рид!) държал в един от тях скрити от жена си пари (интелигентска слабост), с които се канел да й купи подарък за годишнина от сватбата… Взел ги, обърнал се и томовете го затрупали… Комоцио. Упойка. Изхабили сума ти упойка… Когато дошъл на себе си, попитали го: „Защо криеш парите там?“, а той отговорил: „Бях сигурен че никой няма да посегне към тези книги!“…

Спасиха Н.! Оздравя! Само малки тикове останаха да напомнят за произшествието. Нашата медицина е най-добрата, нашата литература е най-правилната, нашите щангисти са най-силните…

– Командно-административната система съдържа опасни флуиди! – съобщава човекът, сменя посоката на полета и кръжи като голяма печална муха под тавана. – Те се просмукват във всеки от нас и ако някои лица крещят крайности, не бива да забравят, че всички бяхме вътре в кюпа!

Флуид е нещо леко, летящо и проникващо. Добре си спомням как радостно пазарувах марули в онези дъждовни дни на пелиновия месец май, как хранех с лъжичка дъщеря си: „Хайде малко млекце за мама…. хайде сега още малко млекце за тате…“„А мама правеше салати в кухнята… После се оказа, че някой си траел и си избирал какво да папка („едно за

мама, едно за татко“)… А аз започнах да се страхувам от облаците, от плодовете и зеленчуците. Лекувах се с гроздова, докато тя не изчезна от магазините…

Най-смешното е, че през цялото време трябваше да съчинявам хумористични и сатирични текстове, защото по силата на някакъв природен дефект аз съчинявам, както мога, хумористични и сатирични текстове…

– Всички сме…

– А-а-а-а! – пищя аз. Зъболекарят се е докопал до нерва… Веднага долитат нови халюцинации… „Помисли за детето си! Имаш семейство!“… Едни хора са дошли да ме присъединят организационно към себе си, да ме приобщят и извисят… С тези аргументи… „Помисли за кариерата си!“… Мисля. Мисля. Мисля… Но то само с мислене не става! Трябва и действие – виждам как старата ми майчица се бори за една греда в склада за строителни материали с прототипа на Кинг Конг. Прототипът е довел и братовчеда си, първообраз на чудовището Неси, защото знае, че в борбата на видовете само по-приспособеният оцелява… И при зелените еуглени, и при хората… Над главите на боричкащите се, сред облаци талаш и прах, четем написан на черно стъкло: „Морален кодекс на строителя на социализма“… Ние строим просто къща, но сме заборчляли така,  че… И спим вече година между тухли и вар, така че… Хамалин на име Витан ме поучава: „Ако знаеш много, ела ти да носиш бичмета!“… В джаза подобни фрази се наричат „стандарти“, нито един уважаващ себе си музикант не може да мине без тях… В областта на преноса и превоза с тази фраза те поставят на мястото ти от четвърт век насам и никога не е имало случай, в който тя да не свърши работа!…

Браво на Витан, Гошето, казва, че за да му поставят машина за кока-кола в бара, „требе да снесе 2000 лева!“… (край на цитата) Аз нямам какво да снеса освен някой фейлетон и старите музи веднага се спускат от тавана, четат през биноклите си и викат тихо:

– Ти си луд! Искаш на всички нида изядеш главите!… Че това, дето си го написал, се отнася направо за там!

И сочат мълчаливо към тавана.

Не разбирам нищо.

– За къде „там“?

– За… За… – мъчително преглъщат те. – За…

Голямата тайна на страната се е възнесла в небето. Всеки я знае, но от това тя е още по-голяма!… А аз не съм имал предвид малкото градче, където вече е построено развитото социалистическо общество… Искал съм да кажа, че повече не бива така.

В този момент халюцинациите се отдръпват.

– А-а-а-а! – викам радостно, защото зъболекарят отново е докоснал нерва ми, но това пък значи, че все още имам нещо за докосване, нали така?… Грабвам от подноса голямата спринцовка, прицелвам се и със силен замах я забивам, като един Робин Худ, в нежните части на музата. Тя се оплита в ремъка на бинокъла…

Нека занапред халюцинации да има тя!… Тогава пак ще си поговорим кой е бил вътре в кюпа и кой не… Нищо, че произношението ми е лошо поради извадените по погрешка зъби… Нищо, че съзирам гордост в очите на зъболекаря.

Имаме какво да си кажем, о, музо!

1989 г.