ПАК ЩЕ СЕ СРЕЩНЕМ – СЛЕД ДВЕТЕ ВАКСИНИ!

Като се знаем колко сме доверчиви, направо се чудя как така сме останали вече само шест милиона, а не сме десет-дванайсет!

Така са ни научили – щом началството рече нещо, значи е вярно!

Затова не дадохме ухо на слуховете, че ваксината, от която страната закупи най-голямо количество, била предпочетена, защото българският изпълнителен директор на фирмата бил сред основателите на ГЕРБ, а повярвахме на премиера, според когото тя била най-напред в изпитанията.

Вярно, вестниците твърдят, че била едва третата, одобрена от Европейската комисия, но ние на вестниците ли ще вярваме, или на премиера си!

Повярвахме и на обещанието на здравния министър, че всеки от нас щял да може да си избере с какво точно да го боднат. И все още вярваме – не заради друго, а защото вече никой никого не боде, под предлог, че няма с какво. Така че – вярвайте, че изборът е ваш. В светлото бъдеще.

Когато си купуваме лекарства от аптеката, първо прочитаме листовката и доверчиво не ги даваме на деца под седем години, защото там така е написано.

Когато ваксинираха възрастни над 55 години, вярвахме на здравния министър, който гордо ни убеждаваше, че ние сме пример за развитите страни, които вярват на листовката на производителя и не си правят експерименти с родителите си.

С удоволствие повярвахме и на твърдението, че щяло да има ред във ваксинирането – първо докторите, после – учителите, след това – рисковите групи.

Вярвахме го дори когато по разпореждане на премиера пред болниците се наредиха опашки от млади хора, опасяващи се, че без ваксина това лято няма да ги пуснат да припарят до гръцкото море.

А личните лекари – нали и те са българи, и те повярваха, че ще им позволят да ваксинират хората от своите списъци. И чучнаха с хладилните си чанти пред РЗИ-тата, за да им кажат, че висят напразно – ваксините шурнаха по зелените коридори към болниците – държавни и частни. Защо? Ами – още класикът го е рекъл – „само, знайте, за парата…” По десет лева на убоден ще плаща касата – който превари, той ще натовари! По-големите, както си му е редът, ще изтикат по-малките. А записалите се при джипитата половин милион старци – да си носят маските и спазват  дистанция. Те и без това не ходят по дискотеки!

Да не говорим, че според следващото разпореждане на премиера третата вълна на епидемията трябваше да е преминала до края на февруари – затова през март отвориха ресторантите. Епидемията обаче явно от български не разбира – затова отложи преминаването си за по-късно време, когато отново по разпореждане на премиера ваксинирането бе отменено.

Ако бяхме чужденци, щяхме да се чудим – след всички тия компетентни разпореждания от какъв зор са ни притрябвали здравен министър и цял оперативен щаб с все професорите и генералите си.

Но ние сме горди доверчиви българи и си знаем – министрите, професорите и генералите са необходими, за да могат да не се обаждат, когато им се разпорежда как да се борят с пандемията, а за награда да се возят безплатно из страната заедно с началството, за да инспектират маркировката по магистралите и да кимат умно с глава, когато им се обяснява какво казват международните агенции за кредитния ни рейтинг.

На агенциите трябва да се вярва, а също и на професорите.

Професорът Иван Илчев, на когото трябва да се има доверие, тъй като е изследовател на историята на Третото българско царство и има с кого да прави сравнение, ни го рече – „Боже, какви нищожества стоят начело на България”…  И май нямаше предвид Третото българско царство.

Но няма да се окаже прав – според социологическите агенции, на които имаме пълно доверие, ние нищожествата си ги обичаме и като едното нищо пак ще си ги изберем пак да ни водят към светли бъднини!

Ако оцелеем дотогава, разбира се!

Румен БЕЛЧЕВ