НАШИЯТ ПЕТЪЧЕН САЛОН

ПЕНСИИ, ТИТЛИ, ЗВАНИЯ

Парламентът не можа да гласува списъка със заслужилите 92-ма „орфейци”, които да бъдат стимулирани с 500 или 300 лева месечно в срок за три години. Гласуването остана за след изборите. Но обсъжданията не спряха – обаждат се нови и стари гласове, които искат да се запишат в списъка. Докато се събере нов парламент, току-виж листата с лауреати на великия „Златен Орфей” набъбнала с още стотина имена – не само на изпълнители и композитори, ами и на текстописци, на аранжори, гримьори, костюмьори и прочие естрадни позьори.

Всички се смятат достойни за държавна пенсия. Как от списъка на „достойните” не се намери поне един  с достойнство, който да откаже: „Не, благодаря!”

А примери за достойнство имаше в недалечното минало.

Когато през 90-те „кукувците” бяха на върха на славата си и дояха националната телевизия с рекламни скечове на перални и хладилници, им хрумна да се направят и на благодетели. На помпозно тържество, предавано и по телевизията, изведнъж обявиха на микрофона,че подаряват луксозна лимузина на сатирика Радой Ралин. Радой, който беше сред публиката, излезе на сцената, но категорично отказа да вземе ключовете на колата. Така даде урок на шоумените – урок по достойнство. Ако бяха го разбрали тогава, сега бившите кукувци нямаше да се бутат в листите за парламента.

В края на 90-те Радой не прие и персонална пенсия –  предложението беше на тогавашния президент Петър Стоянов.

Освен голям сатирик, Радой Ралин беше достоен човек – това го нарежда до Алеко, другия връх в българската сатира.

Неслучайно двамата имат паметници – не просто от бронз, а и в народната памет.

Някой от днешните интелектуалци да повтори жеста на Радой? Няма желаещи. Единствено преди време поетът Борис Христов отказа някакъв държавен орден.

Всички други мечтаят да попаднат в „списъка” и страдат по миналата слава, по званията „заслужил” и „народен”.

Като стана дума за звания, нашият приятел и сътрудник от Лион, Жан Соломонов, ни припомни интересна подробност от 70-те години. В „Работническо дело” излязла дописка: „Народният художник Дечко Узунов, герой на социалистическия труд, лауреат на Димитровска награда и носител на орден „Народна република България”, първа степен, се срещна в Париж с Пабло Пикасо.”

Бедният Пикасо, и той остана без държавна пенсия.

Михал Мишковед