Поседнал съм на тръбата да си поема дъх и вятърът духа ту насам, та довява мирис на сръбска скара, ту натам и отвява родни миризми в западна посока.
– Значи по тръбата?
Кимам, но козарят и неговото куче явно не ми вярват.
– Е, от какъв зор?
Въздишам. Как да обясниш това?! Няма да се уморя обаче да опитвам:
– Нали съм пътешественик, влече ме да изследвам неизследвани места!
Кучето повдига вежди, козарят ми дава да разбера, че и на него такива не му минават:
– Па толку се каза за тоя „Балкански поток“, какво не му е ясно?!
Дъх не ми остана да въздишам, но сили да обяснявам все още имам:
– Мен не ме интересува кой политик какво е казал за новия газопровод, аз искам със собствените си очи да видя кое как е! Затова го преминах от край до край в името на науката география, пък и в името на собственото си любопитство, няма какво да крия това!
Козарят се чеше под шапката, кучето маха с опашка и даже козите спират за миг унищожението на младата тревица, наострят уши. На прав път съм!
– Влязох в газопровода през компресорната станция „Странджа“ на турската граница и излязох край сръбската граница през ей онзи вентил!
Кучето подушва вентила, маркира го, козарят ме оглежда:
– Добре де, ама как така мина през тръбата?! Нали вътре е нагниетано с газ!
– За нас, българите, този газопровод е нужен както слънцето и въздухът за всяко живо същество! А има ли нещо по-полезно за човешкото здраве от слънцето и въздуха!
Козарят премята из главата си думите ми, кучето го гледа напрегнато в очите, само козите се връщат към основното си занимание. Мижа срещу слънцето. Най-сетне чувам:
– Добре де, как така мина вътре през целата тръба?!
Намествам се по-удобно и обяснявам:
– Всъщност няма нищо сложно! Влязох в газопровода, отворих плажен чадър, чийто диаметър е равен с диаметъра на тръбата, и готово!
– Газта те повлече!
– Не, не е до газта! – оглеждам тръбата, галя я с позамърляна длан – В газопровода е пълно с интереси! А където има интереси, нещата се движат бързо, това е стар физичен закон!
– Интереси, казваш… – пак се чеше по главата моят човек – Какви пък толкова интереси виде вътре?
– Какви ли не! И наши, и вносни! Най-разнообразни интереси се преплитат в газопровода, аз такова нещо не съм виждал и в най-дивата джунгла! Няма толкова газ вътре, колкото е тъпкано с интереси!
– Малей, ти си можел да се претрепеш!
– Няма да скромнича – да, това е изпитание не за всеки! Повече от 470 километра в тъмната тръба! Но аз съм стар, опитен пътешественик и се справих!
Въздишам, проследявам с поглед птичка, продължавам:
– Най-трудно ми беше с носталгията! Тя е най-страшното за пътешественика!
– Е, нали си бил все в България, нищо, че вътре в тръбата?!
– Не, приятелю, повярвай ми – попаднеш ли в газопровода, сякаш си на хиляди километри от родината! Друг свят е вътре, свят на газ и интереси, носиш се вихрено в мрака и бленуваш за бабината баница с кисело млекце!
Козарят вади от войнишката мешка хляб, разчупва го на три и с кучето започваме да го ръфаме.
– Не ти ли попречиха санкциите на държавния департамент на САЩ? – пита с пълна уста козарят.
– Не, къде ти – махвам с ръка, – аз съм патил пътешественик, какви ли не трудности съм преодолявал по земното кълбо!
– Хайде посмали малко! Санкции са това, не е плет!
Смея се добродушно:
– Минах под тях, сниших се! Стар нашенски трик!
Козарят явно е впечатлен, кучето също има вид, сякаш ако природата го бе дарила с тази възможност, щеше да си води записки и само козите нехаят за поуките, лапат делово тревица. Кози, толкова им е акълът…
Весел Цанков
