ВМЕСТО В КИЛИЯТА, ВЪВ ВЛАСТТА

За кого да гласуваме след седмица? Това е въпросът на въпросите.

Партии и коалиции заливат гласоподавателите с обещания. Всички пеят една и съща песен за смяна на статуквото, всички обещават промяна. Но откъде ще дойде промяната, когато в депутатските листи виждаме и някои от  клиентите на правосъдието.

Такива имаше и на предишните местни избори – най-известният бе бившият висаджия Ценко Чоков. Ако някой мисли, че той е в затвора, много греши. Родното законодателство, а и неговото прилагане, са такива, че това се оказва невъзможно.

Ценко Чоков не е в килията, а ходи на заседания в местния парламент на Бяла Слатина, защото от 2019-а година насам е общински съветник в града. Преди това в продължение на 5 мандата той бе кмет на село Галиче. За него местните казват: където започва Галиче, законът свършва. За 20 години властване Чоков превърна селото в собствено феодално владение, каквото бе наричаната Галевград Дупница по времето на братя Галеви. Докато кметуваше, той няколко пъти беше даван под съд за различни престъпления, включително и опит за убийство, но единствената присъда, която получи, бе през 2002-а – за жесток побой на вдовицата Христина Бодилянова. Наказанието на Темида за кмета-бияч също бе жестоко – година и половина условно. Тоест – накриви му капата.

Ценко Чоков продължи преспокойно да се вихри безнаказано в селото пред очите на цяла България, която наблюдаваше нищоправенето на всички държавни институции и на цялата правосъдна система. Но по едно време чашата на търпението на Бойко Борисов преля. Той скръцна със зъби и през май 2016-а година  бившият главен прокурор Сотир Цацаров изпрати спецчасти в Галиче, които арестуваха Ц. Чоков в дома му. Прокуратурата повдигна срещу него множество обвинения, беше му забранено да изпълнява кметските си задължения, а делото отиде в специализирания съд. И започна да се разтакава, само както родната Темида го може. През декември 2017-а Ц. Чоков излезе на свобода под домашен арест, досещате се защо – бил зле със здравето. Оказа се, че се лекува по кръчмите и когато минувачи го снимаха в един ресторант, през май 2018-а отново бе прибран зад решетките. След това във Врачанския окръжния съд бе заведено дело срещу него за кражба на ток: захранвал с електричество фермата си край селото и ползвания от него младежки дом с незаконно присъединяване към мрежата на ЧЕЗ. Щетите още не са окончателни, но са за стотици хиляди лева.

През октомври 2019-а Ц. Чоков благоволи да участва в местните избори. Даде 200 хиляди лева гаранция, пуснаха го на свобода, съблече затворническите дрехи  и се качи на една от скъпите си лимузини.

Той нямаше право да се кандидатира за кмет на Галиче, но демократичното ни законодателство му позволяваше да си избере всяко друго населено място в милата ни татковина. Бившият висаджия реши да стане кмет на Бяла Слатина и кандидатурата му бе издигната от коалиция „Новото време”, в която влизат НДСВ и ДПС. Не му достигнаха гласове за кметуване, обаче жителите на Бяла Слатина го избраха за общински съветник и от тогава той заседава в общината и решава техните съдбини.

През 2020-а спецсъдът най-после даде на Ценко Чоков 4 години и 6 месеца затвор за рекет, палеж, отвличане и побои. Антикорупционната комисия пък внесе иск за отнемане на негови имоти за 3 милиона и 200 хиляди лева. А в началото на тази година екип на ЧЕЗ във Враца заедно с полицията разкри нова кражба на ток в с. Галиче. Проверяващите установиха, че депутатът от местния парламент в Бяла Слатина незаконно е свързал кабел от дома си за отиващ към черквата електропровод. Колко са щетите за електроразпределителното дружество също предстои да се изчислява:  първото съдебно заседание за кражбата на общинския съветник бе на 17 февруари.

Това е портретът на един постоянен народен избраник от местно ниво, който от четвърт век насам все е във властта. И в сегашните парламентарните изборни листи има типове като него, които се бият в гърдите, че (уж) са против статуквото и (уж) обещават промяна. Доста от тях обаче ще влязат в Народното събрание само за да се съревновават в „усвояването“ на 29-те милиарда евро от Европейския съюз. И защо да не го правят, след като системата им позволява? Присъдата срещу Ценко Чоков например вече цели 11 месеца чака окончателното потвърждение от Върховния съд. Защо висшите магистрати  не го вкарват в килията? Какво толкова чакат? Да избяга в чужбина като братя Галеви, Брендо или убиеца Динко Вълчев от бургаското село Изворище? Каквото и да се чака, протакането никога не е в полза на обществото, а на хора като Ценко Чоков. Които, вместо да са в затвора, успяват да се намърдат на държавната трапеза. И то – винаги чрез… хъм… честни и … хъм… демократични избори.

Сергей Трайков