Електорален (д)ефект

Ей, чшшшт, чичкото, дето днес се разписа с култовата реплика, че от българите в чужбина нямало „електорален ефект“? Я ела, бе, байно, у Лондоня, града голема, или у Франкфурта, немска пущина, па да те туря да се редиш пет часа в дъжда на опашка, само и само за да упражниш неотчуждимото си гражданско право да гласуваш, че да ти найда аз на тебе един електорален ефект – ама тъй, че очи да подбелиш, скорбут да хванеш и лумбагото да те сецне! Ти ли, бре, байно, ще ми разправяш за ефект? Като няма ефект от нас, защо мнозинството е на барикадата да ни спре всеки път, когато поискаме да влезем в цивилизацията и да имаме в България дистанционно гласуване, например пощенско? Защо, ако е все тая, парламентът ни забрани да разкрием колкото секции са ни нужни?

Защото такъв ефект ще видите, че джигерят ви ще изгори, затова.

И като хоратиш така, байно, кажи барем Конституцията дали си я мярвал нявгаш с крайчеца на окото си? Или за това не ти плащат – а само да преливаш от пусто в празно, от студио на студио, да разделяш, да омаловажаваш, да пустословиш на чужд гръб? Артък! Артък вече.

Куцо, кьораво и сакато, платено, купено и наето се упражни върху нас – българите зад граница. Всеки размахва нож към нашия самун хляб. Този единствен хляб, който ни е останал – не тестеният, а мисловният. Мисловната храна, която споделяме с всички, които все още оцеляват в опосканата ни държава – семейства, близки, приятели, колеги, съученици, съмишленици. Тихо се подпираме едни други и гледаме да влачим напред.

Та, колкото и да се пънеш, байно, ние ще пробием. Ще гласуваме, ако ще да трябва с кану по Темза да гребем до урна. За всяко твое интервю ще дадем пет. И докато не променим закона така, че всеки български гражданин, където и да е, да може свободно да участва в решаването на бъдещето на страната му, няма да спрем. Та, отсега ти казвам, не се хаби всуе. Правдата е на наша страна. За численото превъзходство – да не говорим.

Мария Спирова,
Лондон