ВЯРВАЙТЕ В МАШИНИТЕ!

На предстоящите избори реших да гласувам машинно. Светът се развива, ние от аналоговото поколение също трябва да сме иновативни. Край на остарялото гласуване в тъмна стаичка, край на кръгчета и кръстчета с обикновена химикалка!

Но как се гласува с машина?

Чух, че за такива като мен /вечно неразбрали/ има предварителен инструктаж с обяснения от Ай Ти специалист.

Явих се на указаното място. Бях сам, други желаещи  за разяснения нямаше. Специалистът, младо момче, явно скучаеше и ми се зарадва. Показа ми машината – приличаше на малък телевизор с плосък екран. Това леко ме стресна, по телевизията  или пеят, или готвят. Току-виж и този екран пропее или пък вземе да реже лук, да пържи и задушава „бързо, лесно, вкусно”…

– Не бойте се! – засмя се специалистът. – Устройството е проверено и сертифицирано от ЦИК.

Обяснението беше кратко – от две думи го разбрах. .

– Сега опитайте! Само докоснете – нарича се „тъч скрийн“. Това е симулация, гласуването ви ще е наужким.

Специалистът ми подаде карта, оттегли се настрани и ме остави сам с машината.

Поставих картата. Появи се листата с партиите. Нали е наужким, зажумях и „тъчнах“ екрана на-посоки…

„Точно за тези ли?” – се изписа. – „Забравихте ли хиперинфлацията?”

Спомних си – тогава месечните ми доходи бяха три долара.

„Натиснете бутон „Назад” – премига машината.

Послушах я и пипнах „Назад” .

Пак се появи листата с партиите. Отново докоснах екрана без много мисъл. Устройството издаде лек писък:

„Значи искате запазване на статуквото!” – изписа се предупреждение с червена удивителна.

Третият път бях по-прецизен – помислих около минута и чак тогава пръстът ми се спря на определена политическа сила.

„Избрахте най-малкото зло! Поздравления!” – премига екранът.

Последва нов надпис:

„Желаете ли преференция?”

– Може – отвърнах . – Тъй и тъй съм се хванал, да видя поне и това как става.

Натиснах някакво кръгче.

„Този кандидат е с агентурно минало. Псевдоним Огнян” – ме уведоми машината и пак ме посъветва да се коригирам в избора с бутона „Назад”.

Вторият ми опит да гласувам преференциално не беше по-успешен.

„За едно ферари с цвят червен ли?” – попита машината. – „Изглеждате ми по-интелигентен!”

Хайде пак бутон ”Назад”. И нов опит.Този път машината не възрази, благодари ми за участието и ми издаде нещо като касов бон.

Май трябва да плащам за избора си?

– Не сега! – усмихна се Ай Ти специалистът . – Ще плащаме всички, щом се събере новият парламент.

Усмивката му помръкна.

– Иначе машината е умна! – казах да го зарадвам.  – Помни като слон!

– Има памет!

– За разлика от избирателите! – подметнах на излизане.

М.Вешим