В ПРЕВОД ОТ БЪЛГАРСКИ

Всичко трябваше да си е наред!

Социологията вече бе изчислила оптималното разпределение на силите, медиите послушно пускаха фейсбук репортажите от пътищата на Родината, подменени бяха колкото се може повече изборни комисии в чужбина, защото с тия хаймани никога не се знае…

Кръчмите бяха отворени, машините за гласуване бяха програмирани така, както трябва, за да може да бъде спирано гласуването с тях, когато трябва, протоколите бяха съставени по такъв начин, че човек да не може да ги попълни без грешка, та да може грешките да се поправят по най-правилния начин…

В последния момент бе отново забранено видеонаблюдението на преброяването, пак в последния момент машините за гласуване бяха изпратени по секциите и повечето от комисиите за първи път видяха тия чудеса на техниката и се чудеха къде да мушнат щепсела, за да тръгне изборният процес…

Всичко си беше наред!

А работата пак се оцапа.

И гледаме как с объркани физиономии ни обясняват как народът ги бил подредил, как тепърва ще анализират това, което им бил казвал народът.

Народът?

Това не беше ли онова, на което в спокойни времена му викат население, в пандемични – популация, а в предизборни – електорат?

Май че става дума за едно и също нещо. Та, това нещо ни каза нещо.

Може би – че с петдесет кинта върху пенсиите не може да бъде купен. Или – че не му допадат тия, които засаждат плажа с райграс, за да докажат, че е самозалесила се гора. Или пък – че боричканията около председателското място на маргинализираща се бивша управляваща партия са му противни. А може би – че не му харесва да го поливат патриотично с маркуч от последния етаж.

Най-общо казано – че му е писнало крадливи самодоволни нагли типове да говорят и действат от негово име?

Казва ли ни някой какво точно поиска да ни каже народът? И дали някой ще се опита да го разбере?

Ами – анализирайте.

Все ще се намери някой да ви го преведе от български.

Румен БЕЛЧЕВ