БАШ ТОЙ

Майсторът постоянно разправяше, че няма по-голям от него надлъж и нашир. В град след град той тръбеше, че всичко знае, всичко може, работа не остава недовършена и всеки път взима народно. Стига толкова фалшиви майстори, стига мързеливци, крадци, пияници и гащници, ето ви оригинала, казваше майсторът за себе си на всеки срещнат.

Слухът за него достигна до една далечна махала, в която най-бедното семейство търсеше именно такъв народен човек да ремонтира банята на къщата им. Те наеха майстора с предплата от спестявания и се пренесоха при приятели за няколко дни, докато трае ремонтът. В това време онзи дойде с всичките си инструменти, обаче вместо да оправи банята, взе, че пребоядиса кухнята от синьо в кремаво. След това майсторът се обади на хората да им каже, че работата е свършена и кухнята им вече изглежда много добре, много европейска и хубава.

Хората се подразниха, че майсторът не е ремонтирал банята, но се бяха наслушали на приказките за майсторството му. Затова склониха да му дадат втори шанс и втори транш, но му напомниха да вземе да свърши работата, която се иска от него. Майсторът се съгласи и дори се ръкува с тях един по един, обаче на другия ден сложи нова входна врата на къщата и после пак се обади за пари, което пък разпали разпра между собствениците на къщата. Част от тях не искаха да вземат повече заеми заради него, но другите бяха повече – те си искаха въпросната баня, казваха, че няма кой друг да я направи и надделяха в крайното гласуване. Така майсторът получи още кеш, а следващите два дни прекара в циклене и лакиране на паркета в хола. Когато разбраха това, ядосаните хора отидоха при него, за да му кажат да си събира боклуците и да се маха още утре, а мнозина го нарекоха и “крадлив некадърник”.

Майсторът започна да се обяснява, да усуква и да се разправя, но нахалост. Накрая каза, че ще си тръгне на другата сутрин, но когато хората си отидоха, разруши стълбището и остана на втория етаж на къщата.

Майсторът не се показа на сутринта, колкото и да го викаха от първия етаж собствениците. Стъпили сред отломките на стълбите, хората му крещяха да се разкара веднага, защото вече нямат стълбище, паркетът им се е надигнал, стените в кухнята – мухлясали, а новата врата на дома им паднала.

В това време майсторът се покачи на покрива на къщата, седна на керемидите и оттам започна да вика на онемелите съседи, че ония ненормалници, комшиите им, са платили за един ремонт, ама и те не знаят какво искат и затова нищо не става. Нямат угодия онези тиквеници и не спрели да му пречат, въпреки че баш майсторът толкова чистосърдечно искал да постегне колибата им, да заприлича тя на нещо стабилно, на нещо европейско. То, тая колиба никога не е изглеждала по-добре от сега, но за отплата неблагодарниците обиждат майка му, а него искат да изгонят. Когото и да си викнат онези голтаци, все няма да са доволни, изкрещя майсторът от покрива. Добре, че поне си плащат.

С. СТРАНСКИ