ОТ ГОЛО РИЗА

Застигна ни и Данък загуба

България даде на световната финансова теория и практика ковид ноухау – данък върху загубите.

Хлопнатите кепенци ще трябва да платят данък печалба за ковид-помощите, които им бяха обещани в края на миналата година, но не им бяха изплатени. До края на юни тази година, какъвто е законовият срок, „подпомогнатите” от държавата предприятия ще трябва да внесат в хазната към 10 млн. лв. данък печалба. Това е около 10% от приходите им под формата на помощ, която държавата им е обещала (малко под 100 млн. лв.), но не им е платила в рамките на 2020-а година. Това е плачевният резултат за бизнеса от държавното подпомагане заради пандемията.

Такава е инструкцията на НАП: „приходите се отнасят за периода, в който са реализирани разходите”. Трябвало да вървят ръка за ръка, въпреки че разходите са реални, а приходите – обещания, а не получени пари.

Това е доста необяснимо, защото тези средства може и да не се получат въобще. И тогава предприятията ще имат да вземат това, което са платили като данък за неполучена подкрепа.

На практика бюджетът не се пипа за икономически мерки, но за увеличаване парите на държавните чиновници се намират пари. А те не са пострадали по никакъв начин от кризата. Обратното – голяма част работят от къщи, но заплатите им бяха вдигнати с повече от 20% за сметка на бюджета. За хората и бизнеса, които плащат данъци и пълнят хазната и с техните пари ще се връщат заемите, с които са вдигнати заплатите на чиновниците, подкрепата липсва.

До малките и средните предприятия пари още не са стигнали, а вече сме в третата вълна на кризата. По тази причина фирмите отдавна са в тежко състояние. А тези помощи са им важни, за да се разплатят с доставчиците си и с държавата за данъците. Сега вече тези дълго чакани пари, ако, дай, Боже, пристигнат, няма да могат да се ползват за нищо друго освен за плащане на дългове.

Но като сме пестеливи за икономиката и разточителни за администрацията, се получава тази картина: работните места са намалели със 170 000, основно в туризма, преработващата промишленост и търговията.

Държавата-мащеха обаче все пак реши да покаже милозливост. На фирмите ще е позволено да извадят от обещаните, но недадени приходи, разходите си, които са правели, докато са били административно затворени. А те не са малко – за ток, охрана, за осигуровки… И върхът на цинизма – за такса смет, която са плащали през цялото време, през което и един фас не са изхвърлили.

Чавдар ЦОЛОВ