ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕАТЪР

или в света на метафорите

Казват, че животът е театър. Политическият живот – също. Политическият театър има две страни – на сцената и в залата. На сцената са управляващите и политиците, които са ги издигнали.

В залата публиката е разслоена. В партера са олигарсите, приближените до властта бизнесмени, висшите държавни функционери. И колкото са по-близо да сцената, толкова по-силно ръкопляскат.

На първия балкон са медии, социолози, институти, комисии, агенции, дирекции и други синекурни конюнктурщици. Тук е раят на клакьорите. На втория балкон е опозицията, разни обществени организации, дребният бизнес и заблудени наивници. Позволяват си от време на време да освиркват слабата игра на сцената.

На втория балкон е народът. Той трудно чува и вижда какво се случва. От него се иска само да си плаща билетчетата. Има и политически гратисчии, които нищо не плащат. Дори плащат на тях. Хора се тълпят извън вратите, зяпат афишите, подсмърчат край касите. Те не стигат до зрелището, защото нямат и за хляб.

Някои от артистите са на сцената много сезони. Други докарват и до пенсия. В трупата се вливат и ренегати, изгонени от други трупи. Артистите слизат от сцената само чрез сваляне.

Преди избори много работа имат гримьорите. На сцената обикновено се играят драми, трагедии и пародии. В бюфета – само комедии. Класическата трагедия е в три действия – благополучие, здравеопазване, образование. Преди сцената сюжетите започват зад кулисите. Обсъждат се още и в кулоарите. Демокрацията играе ролята на декорите. Сценаристите плагиатстват от чужди сценарии. Режисьорите са бездарни, но пък са най-големите артисти. За директори на театъра се назначават послушни подставени лица. Понякога трупата сваля директора. Суфльорите не се крият в кабинката, а зад граница.

Нашият театър е международен. Желязната завеса падна, но европейският театър няма край. Театърът ни е авангарден. И публиката участва в сцените. Преди избори театърът ни е пътуващ сред народа. Театърът ни е и толерантен. В древността мъже са играли женските роли, днес гейове играят мъжките. Често има моноспектакли. На някоя марионетка. С неизвестни кукловоди. Сцени се разиграват и в антрактите, понякога – и на улиците.

Някои премиери се превръщат в цирк…

Валентин ДИМИТРОВ