МАЛКО АКЪЛ, НО НАВРЕМЕ

Мажоритарната система стана най-премятаната дъвка в устата на политиците. Пръв я подхвана Слави Трифонов с неговия прословут референдум преди пет години, който не събра нужния брой гласове, но бе обявен от инциатора си за напълно успешен. Инициаторът продължи да настоява на своята идея за мажоритарната система в два тура като панацея – чудотворното средство, което ще ни избави от многобройните партии и партийки, от безпринципните коалиции в парламента, от политическите калинки, попаднали случайно в листите или подредени там от  ръководството. Мажоритарната система, според нейните фенове, ще  даде път на личности, на познати и общественоизвестни лица, които ще бъдат отговорни пред избирателите си, защото ще са избрани директно (”искрено и лично”) с техните гласове. А избирателите ще могат да ги контролират и ако не оправдаят доверието, ще прекратяват правомощията им в парламента.

Всичко това звучи много оптимистично – въведем ли мажоритарна система и България ще цъфне! Край на корупцията и на политическите кризи, край на  тайните договорки и на задкулисието…

Това ни обещават Слави Трифонов и неговата партия Има такъв народ. И продължават да го повтарят, макар в 45-ия парламент точно те се отказаха от мажоритарната си идея – когато ГЕРБ опита с политически блъф да я пробута за гласуване,  не срещна подкрепа от хората на Слави и от другите партии. Мажоритарната система остана за бъдещето – близкото или далечното… Но ще продължава да се дъвче и в предстоящата предизборна кампания, ще бъде сред обещанията на кандидатите и за новия парламент.

А преди трийсетина години, през юни 1990-а, на първите свободни избори за Велико народно събрание мажоритарната система я имаше. Половината от 400-те велики депутати се избираха мажоритарно, другата половина – пропорционално. Имам лични наблюдения от онова гласуване. За изборите тогава бях застъпник на Блага Димитрова, която бе мажоритарен кандидат от СДС в района между Пловдив и Карлово. Нашият ентусиазиран, но доста неопитен в избори екип обикаляше неуморно из селата между градчетата Съединение и Хисаря. Правехме събрания със сини знамена и  „Времето е наше”, говорехме пред селяните за свобода и демокрация, за европейски път и човешки права. Видната поетеса Блага Димитрова излизаше пред хората и произнасяше пламенни речи, после се спираше при всеки, убеждаваше, отговаряше и на най-неудобни въпроси. Но въпреки всички усилия не събирахме кой знае колко съмишленици.

А какво правеха нашите опоненти от БСП? Техен кандидат беше  актьорът Васил Михайлов, много популярен по онова време заради сериала „Капитан Петко войвода”, който наскоро бе минал по телевизията.

Щом се появеше „Капитан Петко” на селския мегдан и запееше „Руфинка болна легнала” , цялото село се събираше да му ръкопляска, да го пипне, да му вземе автограф.

И резултатът на изборите: болната  Руфинка безапелационно надделя над свободата и демокрацията! Пълно превъзходство на „Капитан Петко” пред поетесата Блага Димитрова! Депутат от БСП във Великото народно събрание стана актьорът Васил Михайлов, а Блага Димитрова остана да гледа събранието по телевизията.

Ако сега се проведат само мажоритарни избори, в един парламент могат да се окажат Гала и Мон Дьо, Азис и Слави, Криско и Гери-Никол, както и още една камара инфлуенсъри, влогъри, артисти, спортисти и герои от жълтата преса. Те ще влязат в пленарната зала, за да пишат и да гласуват закони, да определят правителство и  бюджет на държавата, да чертаят съдбините на нацията.

А нацията ще се вайка:”Леле, какво стана!” и ще тича към Терминал 2 с променено лице.

Юристът Радомир Чолаков, кратък депутат от ГЕРБ в 45-ия кратък парламент, предложи по телевизията референдумът на Слави да се проведе отново със същите въпроси: за мажоритарната система, за броя на депутатите, за субсидиите на партиите и за прекия избор от народа на главен прокурор и на полицейски началници.

Според Радомир Чолаков този път резултатите ще са съвсем различни и няма да са в полза на Слави и неговите фенове. „Българинът, бе уверен Чолаков, има втори акъл, който му идва по-късно…“

Нашият колега Йордан Попов пък разказваше, че във времената на социализма видял в коридора на специалното училище за деца със забавено развитие в Медвен следния надпис: „Малко акъл да имаш, навреме да ти дойде!“. Това го впечатлило, защото тогава по коридорите  в другите училища висяха портретите на политбюро и лозунги от типа „Учение и труд, труд и учение!“…

Може това да важи и за народите със забавено развитие (нали най-бавно се развиваме в Европа):  ако сме с малко акъл, поне да ни идва навреме…

М.Вешим