ТАМ КРАЙ РЕКАТА

Ако достатъчно дълго стоиш на брега на една река, ще видиш как течението носи трупа на твоя враг… Щом го е казал китайският мислител, няма начин да не е така, рече си Пешо, опъна палатка край една река и зачака.

Първо минаха рибари, поседяха около час и си тръгнаха, като захвърлиха празни бутилки от бира, пликчета от стръв… Дойде един самосвал и натовари камъни и пясък. Минаха цигани и начупиха върбови пръчки за кошници… Пристигнаха неколцина мъжаги с резачки, гътнаха десетина тополи от брега и ги натовариха на камион. След тях дойдоха от басейнова дирекция и казаха, че няма нарушение, защото тополите били крайречна растителност…

Пешо стоеше на брега и чакаше.

По едно време реката потече оранжева, после виненочервена… От съответната районна инспекция пристигнаха хора и установиха, че някой е изхвърлил химикали, но кой – неизвестно.

Пешо чакаше на брега.

Появиха се хора с чертежи. Щели да направят малък ВЕЦ на реката. Минаха ученици с раници, работили по екологичен проект. Заседя се край реката и художник… Пешо стоеше и чакаше, а времето течеше като река…

Накрая не издържа и си тръгна. На километър по-нагоре по реката Пешо видя нова триетажна вила. Пред барбекюто в зеления двор ,прегърнал русо момиче, с чаша уиски в ръка стоеше врагът на Пешо!

И тогава Пешо разбра, че се е излъгал. Може би  има разлика между българските и китайските реки, каза си той.

Неслучайно българският мислител е казал друго: Ако достатъчно дълго стоиш на брега на една река, ще видиш как по  течението ще мине яхтата на твоя враг.

Валери Какачев