НАШИЯТ ПЕТЪЧЕН САЛОН

ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА

Йовковият разказ се падна на матурата по български език и литература. Завършващите гимназия трябваше да разсъждават за „Смисъла на благодеянието” – така бе формулирана темата за „интерпретативно съчинение”.

След изпита прочетох мнения,  че учениците  били затруднени – някои не били виждали каруца и бъркали дисковете на колелетата с компакт-дискове. А по сайтове и по социални мрежи се разгоря дискусия трябва ли да мъчим съвременните деца с остарели разкази от миналия век? Докога Вазов, Йовков и Елин Пелин, докога баба Илийца, Сали Яшар и Андрешко? Как днешните ученици да разбират текстовете на класиците, когато те са пълни с остарели и диалектни думи, с турцизми? А пък някои от коментаторите -„патриоти” се изказваха, че тоя разказ е вреден и трябва да бъде изваден от програмата, в него  няма нищо българско, героите му са само турци…

Този път не политиците, а един от най-хубавите разкази в нашата литература раздели социалните мрежи на „за” и „против”.

Ако учениците не си падат по „Песента на колелетата”, то коя е другата песен, която слушат?

Преди години бях поканен на среща  в една гимназия в Благоевград. Гимназията бе елитна – финансово-стопанска, и в нея се влиза с по-висок бал. След завършване възпитаниците є продължават да учат икономика, някои стават счетоводители,  други – финансисти, банкери, бизнесмени или заемат важни държавни длъжности. Тук се обучава бъдещият стопански елит на нацията.

Срещата беше с ученици от единайсети клас. Започнах да говоря за литература, хумор и за вестник „Стършел”, а бъдещият стопански „елит” ме гледаше с празен поглед, без да реагира. Видях се в чудо – с какво да хвана вниманието на класа? Реших да им прочета  пародии по известни разкази, бях сигурен, че са чели и знаят „По жътва” на Елин Пелин или „Песента на колелетата” на Йовков… Нищо подобно – сякаш не бяха ги чували, макар по учебна програма тия разкази да се учат в 6-ти клас. „Е, помислих си, финансисти могат да станат и без Йовков, и без Елин Пелин. Важното е да им излизат сметките в двете графи: дебит и кредит”. Все пак ги попитах: „Добре, не четете класиците, какво четете тогава?”

Отново мълчание.

Добре, че удари звънецът и сложи край на тягостната ни среща. Учениците изведнъж се събудиха, всеки извади от джоба си смартфон (тогава бяха още рядкост) и от всеки смартфон се понесе една и съща мелодия  – чалга хитът „Издислав” на Фики Стораро. Трийсетина „Издислав”-а едновременно озвучиха класната стая.

А аз си рекох: „Финансисти могат да станат и без Йовков, и без Елин Пелин, но само с Фики Стораро – едва ли!”

И продължавам да мисля, че няма да е леко на тая държава, в която младото поколение заменя „Песента на колелетата” с Песента на чалгата, а Сали Яшар с Фикрет, Азис или Слави Трифонов.

М.Вешим