БЛИЗКА СРЕЩА ОТ N-ТИЯ ВИД

Летящата чиния премина над Резовска река, сниши се и пресече границата край Малко Търново. Движеше се бавно, пипнешком, създавайки впечатление, че изследва терена. Към три часа след полунощ, когато и последната позиция на противовъздушната отбрана остана далече назад, чинията намали скоростта и започна да подава светлинни сигнали. Над горските масиви като тръпка премина умерен югоизточен вятър. Въздухът се изпълни с пухчета, цветен прашец и алергии.

– Стой! Ще стрелям! – изкрещя някой долу.

Отекна предупредителен изстрел. Последва втори. Светлините на НЛО-то угаснаха. Появи се димна опашка. Миг след това летящото тяло пикира над една полянка.

Доволен от неочакваното попадение, бай Нако зареди ижовката и приближи сваления трофей. По него ясно се различаваха медни и оловно-цинкови проводници. „До половин час ромите са тука!”, рече си горският и се сниши. В мисловното му пространство на старшина от резерва нахлуха мургави пълчища с металотърсачи. В този миг пред него зейна малка вратичка. Показа се зелено личице.

– Мара ба, аркадаш! Що съсипа машината?

Наката невъзмутимо надигна пушкалото:

– Без  безки движения! Легитимирай се!

– Леко, брато! Не виждаш ли? Аз не съм човек! Аз съм зелено човече. Междузвезден пришълец. Ето, имам си антенки на главата. А третото ми око е на една педя под пъпа.

Извънземното си разкопча сафарито и дружелюбно му намигна. Бай Нако натегна петлето на двуцевката.

– Много се изтарикатихте вие бе, трафиканти – сопна се той! – Отваряй багажника!

Нарушителят неохотно се подчини.

– Така си и знаех! – поклати глава горският. – Търговийка, а? Тия маратонки декларирал ли си ги на митницата? Трябва да има към петстотин чифта!

– Хиляда, хиляда… – поправи го зеленото и прежълтя. Навярно от неудобство.

– А уискито?

– Двеста кашона. И три бутилки за из път. Характерен метаболизъм… Да ти редим, брато, напоследък ментето слабо се харчи. Едва пласирам половината на консигнация. С трийсет процента отстъпка. Като сложиш ДДС-то и рушвета за полицаите, направо съм капо. Порка мизерия! А имам разходи – гравитационно гориво, антифриз, митничари…

Горският го погледна като извънземно. Отсреща му двете антенки щръкнаха войнствено. Оня губеше търпение. Явно и пари.

– Виж какво бе, капут! – изскрибуца То. – Радарите вече ме засякоха. Военните са на път. Ако останем още пет минути, тая полянка ще стане втората Царичинска дупка!

Наката се прицели между антенките. Пришълецът зашепна:

– Леле, ти не четеш ли вестници! Преди години доставихме на нашите партньори в Царичина десет палета  швейцарски часовници. Внос от Китай. Не щеш ли, военните ни засекли. Че като почнаха едни маневри… Гониха ни с МИГ-ове чак до сръбската граница! Ние, естествено, офейкахме с парите и стоката. Язък само за оня американски стелт, дето го насметохме над Белград – катастрофа, не го видяхме. А разузнаването на терен ни докладва, че след нас плъзнали елитни взводове трудоваци. Две години копали дупки и тунели, за да открият доказателства за НЛО. Чувам, доста се задълбочили хората. Дано поне са попаднали на полезни изкопаеми… Ха-ха-ха. Това беше майтап, схващаш ли? Явно не. Карай. Проблем в комуникацията. Що не черпиш една цигара?

– Не пуша! – процеди през зъби Наката. – Към заставата, ходом марш!

Братът по разум въздъхна през някаква клапа и прошепна доверително:

– Ще ти дам. Цял кашон уиски ще ти дам. Черен етикет. И маратонки ще ти дам. Армаган за децата. А за булката – козметика. Гучи марка! Аре, влачи…

– Сваляй всичко и по очи!

– Тая лакомия ще ви изяде главата! Добре, да си го кажем правичката. На пет очи. Делим. По равно. Фифти-фифти. Гепиш и бегаш! Скивай – багажника е с двойно дъно.

Неидентифицираният субект го погледна съучастнически с лилавото на очите си.

– Има бикини, прашки, даже надуваеми кукли за сексшопа в Скопие. Тази русичката ти е лика-прилика, котарако…

По гладко избръснатото лице на горския премина нервна тръпка. Той придоби изражението на индивид, готов да стреля без предупреждение.

Зеленото посиня, порозовя и отвърна телепатически:

– Ама как мразим насилието, баце! Но бизнесът си е бизнес. Нищо лично…

После натисна някакво копче. Блесна искра. Замириса на гуменки 45-ти номер. Бай Нако се гипсира. От летящата чиния се стрелна светлинен лъч, който се фокусира върху изпружената му фигура, издигна го на нивото на страничен люк и го засмука в търбуха на НЛО-то…

На другия ден в печата се появиха неясни снимки на светещо тяло над Малко Търново. Съмнителни очевидци се кълняха по кабеларките, че са видели летящ обект с формата на чиния, видна екстрасенска предрече свършека на света и както си му е редът, кампанията закри академик по физика, който доказа, че става въпрос за рядък природен феномен.

Седмица по-късно бай Нако се появи в града с тримесечна брада и отвори сергия за маратонки.

Петър КРАЕВСКИ