БОТЕВИТЕ ЗАДАЧИ

Всяка година на 2 юни точно в 12 часа сирените започват да вият пронизително и тревожно. За да ни подсетят, че накъдето и да сме се запътили, трябва да спрем за минута и да сведем глава в знак на преклонение пред неизброимите жертви, наредени във времето под пряпореца на безсмъртния Войвода.

Аз пък искам да подсетя за друго.

В биографията си на Ботев авторът Захари Стоянов споменава, че Ботев освен стихове и фейлетони е писал и задачи по аритметика.

Тези Ботеви задачи би трябвало да се изучават и днес от българските деца, защото те решават най-важната задача на нашето училище – тази по родолюбие и патриотизъм, които са много по-силни и истински от ПАРТИзанлъка на днешните ни пишман патрЕоти. А ето ги и задачите, формулирани от острото огнено перо на гения на България:

  1. Борис, цар български, приел християнската вяра в 862 г., а Владимир, княз руски, в 988 г. Колко години българите са се покръстили по-напред от русите?
  2. Асен и Петър освободиха България от игото на гърците в 1190 г. След 206 години България падна под властта на турците. В коя година отечеството ни изгуби своята свобода?
  3. България падна под властта на турците в 1396 година. Колко години тя добрува под сянката на султаните. (До която година искате.)
  4. Султанът има 800 жени, които всяка година се умножават с по 75. Колко е достигнал харемът на негово величество в разстояние на 10 години?

Последната задача може би ще дойде в повече на днешните ученици (артък, както би се изразил всеки Ботев съвременник, а и е по-подходяща за тогавашни и сегашни политически евнуси), но първите три задачи са задължителни за всяко българско дете, което празнува на първия ден от юни.

Красимир МАШЕВ