СЛЯПО ПРАВОСЪДИЕ

Понякога Темида оправдава калпавите си присъди с това, че има превръзка на очите, която не є позволява да вижда. Но нали в ръката си държи и везни, които трябва да є помагат точно да премерва – на какво престъпление какво наказание се полага? Съдебният кантар обаче съвсем не е в ред, той явно е излязъл от строя и се нуждае от основен ремонт. Ето само един пример.

На 11 юни миналата година 52-годишният бивш следовател Иван Генчев отива за лечебни процедури в обществената минерална баня в пловдивското село Песнопой. Малко след него пристига 22-годишният ром Сашо Илиев от Карлово с още двама приятели. Един от тях запалва цигара и И. Генчев му казва, че в къпалнята не се пуши. Тримата започнали да го псуват и заплашват, но по едно време си тръгнали. Сашо Илиев обаче се върнал на бегом, приближил се до бившия следовател и му нанесъл силен удар с юмрук в дясното око. От него бликнала кръв, Иван Генчев извикал от силната болка и паднал в басейна. Сашо Илиев хукнал навън и се развикал към приятелите си: „Бягайте, че ударих оня българин, дето ни правеше забележки.”

Иван Генчев веднага бил откаран в болница, но там само констатирали, че вследствие на удара е ослепял завинаги с дясното око, а на лявото има силно влошаване на зрението.

По време на първото съдебно заседание Сашо Илиев обяснил, че Иван Генчев го провокирал да му посегне, защото бил крещял към него и приятелите му: „Мръсни цигани! Марш навън! Тук е забранено за цигани!”

На следващото заседание обаче биячът запял съвсем друга песен. Показанията на свидетелите разобличили лъжите му. А и защитата му вероятно го е посъветвала, че ако си признае, ще получи по-лека присъда. Тогава Сашо Илиев казал истината: Иван Генчев изобщо не ги е гонил от къпалнята, а само им направил учтива забележка за пушенето.

Фактическата обстановка на извършеното престъпление би трябвало да е напълно ясна. Дори за сляпата Темида. Така ли е обаче? На 18 май тази година Районният съд в Пловдив се произнася по следния начин: за нанесена тежка телесна повреда осъжда Сашо Илиев на 3 години… условно. Той няма да влезе дори и един ден в затвора. Осъденият ослепител ще бъде свободен точно както неосъдения ослепен от него. Но кой от двамата наистина е осъден след тази присъда? Пуснатият на свобода бияч или заключената до края на живота си в своята слепота жертва?

За да бъде подигравката пълна, съдът постановява Сашо Илиев да плати на Иван Генчев обезщетение от 70 000 лева. А защо не 700 000? Или 7 милиона? След като на магистратите им е напълно ясно, че това никога няма да стане. Богатите никога не плащат присъдените обезщетения, защото прехвърлят милионите си на роднини, а бедните просто нямат с какво. Семейството на Сашо Илиев е 10-членно, половината от които са малолетни, а другата – безработни. Ако някой магистрат от Пловдивския районен съд може да обясни по какъв начин и кога биячът ще изплати многохилядното обезщетение на превърнатия от него в доживотен инвалид, нека се обади да ни обясни в „Стършел” на телефон 02/988 08 16. И да ни помогне в коментара на съдебни решения като това. За нас е почти невъзможно да бъдат коментирани, защото те превръщат потърпевшия в жертва не само на извършеното срещу него престъпление, но и на самото правосъдие.

 Сергей Трайков