Габровската езикова школа

Ясно е, че най-характерното за габровци е, че са стиснати. Ще изчерпим тази тема и ще минем към същината, като само разкажем един бърз виц:

Един човек имал приятели от цяла България. За рождения си ден той поканил всички тях. И така – софиянецът дошъл с подарък. Плевенчанинът дошъл с бутилка вино. Варненецът дошъл с оркестър. Бургазлията дошъл със стриптизьорка.

А габровецът дошъл с… брат си.

Но да минем на специфичния габровски говор. Между другото, малцина знаят, но тъкмо той, обобщен като „централен балкански говор“, е залегнал в основата на българския книжовен език.

Въпреки че съм габровец, не се шегувам. Можете да проверите в Уикипедия.

И така, нека сега направим преглед на някои габровски думи и изрази.

Важно е да кажем, че в габровския, най-общо казано, А преминава в Ъ,  О в У, Е в И, а понякога и в Й.

 

Така например, ако детето е сгафило нещо, то пита баща си:

„Тате, нали няма да мЪ биЙш многУ?“

* * *

В началото на следването ми в София се случваше да се наредя на касата с покупките и когато дойде моят ред, да кажа на касиерката:

– И едно САКЧИ, ако обичате.

Тя ме гледа втрещено и казва:

– Господинe, спортните сакове са в дъното вдясно…

– Ма на мен ми трябва САКЧИ или ПЛИКЧИ.

– Какъв плик – пощенски, за лед, или вакуумиращ?

– А, ве, такова, ве (в Габрово много говорим на ВЕ) – КИСИЙКА.

– Може би имате предвид ТОРБИЧКА?

Та така де, за нас онова полиетиленовото, анти­екологично, никога не е било ТОРБИЧКА, а САКЧИ, ПЛИКЧИ или КИСИЙКА. Но най-вече САКЧИ.

* * *

Габровци си приличаме с бургазлии по честата употреба на думата „Човек“. И ако те го изричат като „Чуек“, ние, все пак сме габровци, си спестяваме устното усилие за „У“ и казваме ЧИЕК:

– Ко стааа, е, чиек?!

* * *

Продължаваме с особена габровска дума – ПЕСТИЛ .

Пестилът е нещо като габровски шоколад. Демек, излиза по-евтино. Това са сушени и пресовани сливи, оформени именно като плочка шоколад. Като ходите на Етъра, задължително си вземете ПЕСТИЛ, захарно петле и бяло сладко.

Диабетът ви е гарантиран.

Обаче ние използваме собствената си дума в метафоричен контекст:

ЩЕ ТЕ НАПРАВЯ НА ПЕСТИЛ!

С други думи, ще те бия, и то много.

* * *

ЛАКОМИЦА. Това не е алчна, ненаситна и меркантилна жена, която ви точи сексуалните сили и паричните приходи, а … водосточна тръба. Сещате се, ония, които отвеждат дъждовната вода по фасадите на сградите.

Може да се ползва и в същата словесна и смислова конструкция като ПЕСТИЛ. В смисъла на „Кв‘о ма глеаш, ВЕ (ВЕ-то е много важно!). Ще ти изкривя ЛАКОМИЦАТА!“.

* * *

У наше село на съоръжението за простиране, именно защото е за простИране, казваме ПРОСТИР, а не „простор“, както разбрах впоследствие, че казват на други места.

„Иване, махни си скъсаните гащи от ПРОСТИРА. Трети ден седят там…, ЧИЕК!“

Как е правилно – ПРОСТИР или простор – можем да питаме и проф. Владко Мурдаров от „Език мой“ по БНТ.

* * *

Идентично, ние не казваме „Хвана ме скомина“, сещате се, когато вилицата стърже по чинията, а казваме „Хвана ме СКОМЕН!“

Или дразнещо слухово, а понякога и вкусово усещане от неприятен шум или съответно – вкус.

* * *

БАЙЕРКАСА. Колкото и странно да звучи, това всъщност означава „тоалетно казанче“. Първите такива в Габрово са били немски внос и по някакъв такъв начин е звучала марката, като в случая е побългарена или по-добре казано – погабровена.

Майката например казва на сина си:

„Що не пускаш водата в БАЙЕРКАСАТА, ве, чиек!?“

* * *

Това беше краткият преглед на специфичните особености на габровския диалект и местната словесна съкровищница.

Ангел Иванов