Светлина и любов

Един ден, в който слънцето се усмихва и птичките пеят, феминистката Мамбола Уфа-Тутуна, Ph.D., се превръща в Професор Мамбола Уфа-Тутуна, световноизвестна учена. Тя започва да пръска просвета в най-престижния университет, чието мото гласи: “Lux et caritas” – “Светлина и любов”. Професор Мамбола Уфа-Тутуна си слага италиански очила с модерна продълговата форма, които придават на кръглото є лице яйцевиден интелектуален вид. Тя не пести пари за дрехи. Тя започва да носи комбинезона си така, че той се подава един пръст под полата й, и не забравя, че чорапогащникът й трябва всеки ден да е съвършено нов и с бримка от коляното до глезена. Професор Мамбола Уфа-Тутуна вече не крие либерално-демократичните си убеждения. В клас тя критикува несправедливата медицинска система, обслужваща алчността на застрахователните компании: “Баща ми няма нито един зъб в устата, но не може да отиде на зъболекар, понеже няма пари за медицинска застраховка. Какво безобразие!” И мустачето є трепка от справедлив гняв.

Професор Мамбола Уфа-Тутуна си купува огромна къща в най-хубавия район на тъй богатия с култура и история град, в който се намира нейният университет. Прозорците на къщата гледат към университета. Те са от пода до тавана и светлината, идеща от университета, се лее в стаите. Професор Мамбола Уфа-Тутуна щастливо сияе. Тя е голяма чистница и държи всичко в дома є да свети. Тя наема слугиня да лъска къщата й. Тя особено държи прозорците й да блестят от чистота.

Когато слугинята измива прозорците, професор Мамбола Уфа-Тутуна остава изключително недоволна. По прозорците се виждат мазни петна и отпечатъци от пръсти. Тия миризливи филипинки са просто ужас, помисля си професор Мамбола Уфа-Тутуна и с хладна усмивка съобщава на разтрепераната слугиня, че повече няма нужда от нейните услуги. Женицата се кълне, че е измила прозорците, и заеква нещо за заплащане. Усмихнатата професор Мамбола Уфа-Тутуна є отговоря както отговаря в клас, когато някой по-отворен студент є задава труден въпрос: “Да, да, разбира се, но затова ще поговорим някой друг път, сега просто нямаме време. Благодаря и довиждане.”

На другия ден историята се повтаря с друга слугиня. Професор Мамбола Уфа-Тутуна се убеждава, че и вонящите мексиканки са безполезни като миячки на прозорци. Индонезийките се уригват на лук, тайландките смърдят на водорасли, пуерториканките са отвратително шумни, никарагуанките не си мръдват дебелите задници, китайките вонят на гнило, уругвайките са с две леви ръце, индийките са клептоманки, полякините са непочтително ехидни, рускините претенциозни и неблагодарни. Целият свят се извървява да работи на професор Мамбола Уфа-Тутуна, но прозорците є след всяко миене стават все по-мръсни. О, о, о, ужас!

Мракът и лъжата в душите човешки терзаят професор Мамбола Уфа-Тутуна. Тя страда, ах как страда за човечеството – защото го обича! Професор Мамбола Уфа-Тутуна жаждува правда, светлина и любов!

Тя извиква баща си да измие прозорците. Докато старецът се катери по стълбата, професор Мамбола Уфа-Тутуна седи на дивана в стил рококо, слуша Бах и си оправя маникюра. Тя открива, че не вижда нокътя на кутрето си. Очите є ли са отслабнали от четене и писане на дебели книги, очилата си ли трябва да смени, или просто така є се е сторило? Професор Мамбола Уфа-Тутуна сваля очилата и пак се взира в кутрето си. И пак не вижда нокътя. Ето до какво води липсата на светлина! Професор Мамбола Уфа-Тутуна ридае – Бах слави божествената светлина в кантати, а човечеството тъне в тъма. Накрая тя решава, че ще си оправи нокътя на кутрето, когато той стане достатъчно голям, за да го види.

Баща й е свършил с миенето. Професор Мамбола Уфа-Тутуна си слага очилата и – о, чудо! – през прозорците струи божествена светлина! “Тате, татенце миличък! Да знаеш колко те обичам!” – хвърли се на шията му професор Мамбола Уфа-Тутуна и го целува както в детството, когато той є носеше книжки с картинки, които купуваше с парите, спестени от обяда му.

„Прозорците си бяха съвсем чисти,“ – фъфли баща й и нежно я целува. – „Докато ти си оправяше ноктите, аз ти избърсах очилата…“

Никита Нанков