БИВАЛИЦИ – НЕБИВАЛИЦИ

Веднъж на Иван Вазов му станало криво, че му  продали  маслини в хартиена кесийка от негова  стихосбирка. Четвърт век по-късно соцлитературата  осигури амбалаж в огромно количество. Криво им беше на потребителите, че на пазара липсваха и маслини, и портокали, и какво ли още не.

Веднъж Иван Шишманов скъсал на изпит един студент и го посъветвал да стане поп – чинило му се, че тъй вредата за обществото ще е по-малка. Де да предполага, че от семинаристите, в недалечно бъдеще, лабораториите на ДС ще фабрикуват саботьори на православието.

Пенчо Славейков  хич не понасял декадентите. Наричал ги литературни маниаци и въшльовци и заобикалял Арменското кафене, гдето се сбирали. Същият тоя литературен тартор намирал, че Яворов е даровит поет и давал за пример стихотворението му „Арменци”.  Противоречив  бил бай Пенчо, няма що!

Теодор Траянов бил отличен шахматист. Веднъж, по време на една партия шах, бил разсеян, щото  донатъкмявал наум един стих. Неговият противник се възползвал от ситуацията и му взел царицата. Траянов бил сломен и промълвил: „Regina mortua”. Така нарекъл по-късно и първата си стихосбирка.

Веднъж, в едни военни гладни години,  Константин Гълъбов занесъл на Айнщайн луканка. Ученият я опитал и рекъл: „Ще ми се, вместо човешката глупост, безкрайна да беше тая луканка!”

ЧИЧИН