НА ВЪЛНИТЕ НА БЕЗХАБЕРИЕТО

Лятото нахлу с чудесно време и много слънце. Но – и с удавяния. В Поморие сред вълните потънаха двама близнаци. В Бургас морето взе живота на трима. И това е в самото начало на летния сезон.  Специалистите казват, че заплащането на спасителите е малко. Затова, докато  чужден­ците посещават родните курорти, поради ниските цени на заплащане спасителите отиват да спасяват давещи се в техните държави, защото получават повече пари. И много плажове по Черноморската ивица остават без никакви спасители. Има обаче нещо много по-тревожно от заплатите на спасителите, съобщава нашият читател – адвокат Здравко Василев. Това са удавянията, отдалечени на стотици километри от морето във водоеми, които не са обезопасени. Там най-силно се чувства липсата на основния спасител – държавата.

През декември 2014 година Ариф Али Осман – второкласник от училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Чирпан, след края на учебните часове тръгва да се прибере у дома. Между училището и квартала, в който живеят повечето ученици, има дълбок канал с дълбочина над 120 сантиметра. Над него няма мост, нито табели, указващи опасност от удавяне,  нито е обезопасен с ограда. Затова учениците не го заобикалят, а минават напряко – като го прескачат. В злополучния ден осемгодишното дете скочило към отсрещния скосен бряг, но при приземяването се подхлъзнало и потънало във водата.

Районна прокуратура–Чирпан извършва повърхностно следствие и не установява кой е трябвало да обезопаси канала. Прокурорите сякаш не знаят, че има Правилник за обезопасяване на водни площи и канали с дълбочина повече от 120 см. в населените места – около тях трябва да се поставят ограждения и  предупредителни табели. За да открият кой е тайнственият собственик на канала и виновник за тяхната трагедия, родителите на Ариф завеждат дело срещу Държавата България и срещу община Чирпан. В Чирпанския районен съд обаче делото е обжалвано и от двете страни: и Държавата, и Общината отричат каналът, който тече на тяхната територия, да  е техен. Затова делото отива в Окръжен съд – Стара Загора.

Магистратите обичат да казват, че съдебните решения не се тълкуват, а се прилагат. Затова ние ще оставим тълкуването на читателите, само ще съобщим, че Окръжният съд отхвърля иска на родителите на удавеното момченце.

Макар да има две техничес­ки експертизи, според които водата в канала достига метър и половина, съдът кой знае защо приема, че тя е само… 40 сантиметра. Не вижда и очевидното – че удавянето е станало в регулацията на Чирпан. Така заключава, че държавата и общината са невинни, понеже не са длъжни да обезопасят или да маркират с предупредителни табели канала-убиец. А за да бъде пълна
гаврата, Темида осъжда нещастните родители да платят 3000 лева разноски по делото. Наистина коментарът е излишен.

А ето каква е ситуацията в момента: въпреки законовите наредби и до ден днешен каналът-убиец нито е обезопасен, нито има поставени табели, нито мост. Децата продължават да го прескачат когато отиват на училище или се връщат вкъщи. До следващата трагедия.

Сергей Трайков