КЬОРФИШЕК С ПРЪСКАЛКА

В едни далечни времена, когато, както се казваше тогава, гонеха хората с тояги по улиците, за да ги застраховат, две хлапета си бяха измислили свой начин за препитание. Пълнеха пръскалки с мръсна вода от локвите и, кротко застанали до павилиона с вестници, предупреждаваха продавача – или цакаш по левче, или вестниците ти отиват на кино. Бизнесът им вървеше доб­ре, днес, двайсет години по-късно сигурно вече са вестникарски магнати…

Защо си припомням това? Ами – защото миналата седмица един кьорфишек – както на български се казва на фалшивата новина, събуди из медиите неочаквана буря от верноподанически размисли и страсти.

На амбразурата в съвсем излишна защита на премиера първа се хвърли Нова телевизия. Шефовете є решиха да се презастраховат и спряха вече записаното предаване на Милен Цвет­ков, заменяйки го излъченото в предишния ден. Защо? Уплашиха се от темата – водещият коментирал (наблягайки на фалшификата) жълтата новина, че премиерът си бил купил гръцки остров.

Натягането пред началството очевидно е заразително – и всички телевизии и вестници се включиха в защитната кампания. Откриха някъде из моретата въпросния остров, изследваха историята му, разровиха коя агенция го е обявила за продан, намериха се и снимки на парчето скала с няколко мас­линови дръвчета по нея.

Лъскането на патъците на властта отдавна е традиция за родните медии, но в случая тъпата островна партенка неочаквано се превърна и в средство за изнудване. След пламенната едноседмична защита на доброто име и почтеността на министър-председателя екс-главният редактор и понастоящем издател на един от централните всекидневници г-жа Венелина Гочева изненадващо излезе с призив към държавата да започне да подпомага печатните издания. Как?

И тук благодарният читател научи нещо, което досега му беше спестявано – че телевизиите получавали средства от евросубсидиите директно, без конкурс (в смисъл – кой как се уреди), а печатните издания – с кандидатстване по обществени поръчки. Очевидно четенето става все по-трудно и за българина, и за избраниците му – много по-лесно смилаемо е покрай разсъжденията дали да се слага авокадо в таратора или след оспорваното състезание кой по-бързо ще отреже парче бич­ме да се прокара някоя и друга добра новина за най-доброто управление, което може да получите срещу двайсет кинта на глас.

Изготвена беше светкавично и подробна справка как европейските държави си субсидират медиите. Пръкнаха се полезни идеи – да се подпомага разпространението (само клошарят пред нашия денонощен не знае чий е монополът, така че само той няма да се сети у кого ще отидат парите), да се дотира хартията и – разбира се – човеколюбиво и народополезно предложение откъде да се вземат парите.

Никога нямаше да се сетите – от омразните на всички, освен на получаващите ги, партийни субсидии.

Да поразсъждаваме малко – ако една управ­ляваща партия започне да заделя от залъка на активистите си, за да подхранва медии – каква става тя? Да си спомняте лозунга „Нахранете журналистите“?

Но – да не изпадаме в паника, на всички ни е ясно, че партийната субсидия е недосегаема и неприкосновена, затова се прокарва още по-прогресивна идея – държавата да абонирала за своя сметка читалища, библиотеки, училища, старчески домове.

За чия сметка, моля? Ами – за ваша, вие си плащате данъците.

А кой ще решава кои издания да са подкрепени и за кои парите няма да стигнат? Ами – този, който държи ключа на държавната каса.

Само за протокола – вече от близо двадесет години не държавата, а нашите читатели абонират за „Стършел” стотици читалища, болници, библиотеки и домове за стари хора. Като сами посочват къде да отиде абонаментът. На страниците на вестника публикуваме имената на дарителите, както и избрания от тях абонат.

Това някак си ни се струва много по-почтено, отколкото пукането на кьорфишеци и размахването на пръскалка с мръсна вода пред Министерския съвет.

Румен БЕЛЧЕВ