Тиквата от ниското изниква.
По оградата пълзи нагоре.
И накрая става
видна тиква –
в твоя двор, за близките дворове.
И понеже казват стари хора:
твоят двор е мъничка държава –
тиквата
се пъчи най-отгоре
с горделив мерак да управлява.
Тя расте, на слънцето просветва,
обградена от листа корави.
Даже партия с безброй тиквета
тиквата
се мъчи да направи.
Тъй човек, от грижите приведен,
със властта на тиквата привиква…
Затова, самият той, след време
тиквата
сменява с друга тиква.
Георги Константинов