ГЛЕДАМ ИМ АКЪЛА

(интервю със суверена)

Суверенът ме прие в лятната си кухня, под сянката на ореха. Честно казано, никак не ми приличаше на суверен.

– Извинете – рекох, – търся суверена.

– Ние сме – рече той. – Ако ще ме питаш за кого ще гласувам, да ти кажа веднага, че да ми се махаш от главата.

– Не по тоя въпрос – казах. – Нашите читатели се интересуват от това, какво мислите.

Суверенът се замисли.

– Странно – отбеляза. – Досега никой не ме е питал какво мисля. Само – за кого ще гласувам. Пък то, гласуването по нашенско, не става с мислене – ако ставаше, нямаше да сме на тоя хал.

– Само не ми казвайте, че всички са маскари – помолих. – Тоя отговор го смятаме за недействителен.

– Аз да съм рекъл нещо? – хитро се измъкна суверенът. – Ти го каза. Ама още нищо не си ме питал.

– Ето го важният въпрос, който вълнува нашите читатели – защо вие, суверенът, задавате такива трудни задачи за решаване на вашите избраници?

– Ами, да ги видя колко им е акълът – отвърна суверенът. – Като им е малко акълът и не могат да решат задачката, им я задавам и втори, и трети път – докато успеят! Да ви кажа, образованието у нас май наистина куца – все на функционално неграмотни попадам.

– Значи мислите, че проблемът е в образованието?

– Не, коскоджамити доктори и професори се прескачат там, как ще да е в образованието!

– Ама казват, че едните били преписвали, пък другите даже и не преписвали, направо сами си написали дипломите…

– Не съм го рекъл аз – вдигна ръце суверенът. – Те там са все учени хора, разбират повече, те си ги казват тия работи. Пък ако някой лъготи – за тая работа си има адвокати! И съд, неговата…

– Значи мислите, че изходът е в реформата на съдебната система?

– От сума ти време я реформират, не им разбирам от реформите, ама от тия поправки вече на нищо не мяза… Поне да бяха оправили лъва пред Съдебната палата, оня, дето ходи с двата леви едновременно – ще вземе да падне, та в чудо ще се видим!

– Естетически подход! Според вас, значи, красотата ще спаси света?

– Това пък откъде го взе? Аз за лъва ти говоря. И, да ти кажа, писна ми да ми обясняват, че трябвало аз да управлявам държавата, искам да си назнача хора, които знаят как се управлява. И – да не крадат!

– Мислите, че управниците крадат?

– Крадат се кокошки. Да си виждал министър с кокошка под мишница? Ако наистина крадяха, досега все щяха да хванат някого и да го одрусат. Пък те – всичките невинни до доказване на противното. Много противно взе да ми иде, да ти кажа.

– И все пак – ще дадете ли кредит на доверие на някого?

– Кредит? Ще дам! Що да не дам! Само че тоя път – бърз кредит. От ония, дето тъпкано се връщат. Щото ми писна – искат ми и аз давам вече по два пъти годишно, пък възвращаемост – никаква!

Докато излизах, забелязах през рамо, че суверенът бърше столчето, на което ме беше настанил, с антибактериална кърпичка.

Поне на едно нещо го научихме тоя суверен!

Румен БЕЛЧЕВ


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: