ЧОВЕК ЗАД БОРДА

„Морето–океан е най–великото творение на Бога“, обичаше да повтаря Капитанът, ала случеше ли се чашката му с мастика да е празна – неправда, която често го сполетяваше, добавяше тъжно: „Само дето не става за пиене!“

Капитанът, той  настояваше да го наричат само така, всъщност беше дослужил едва до боцман. Другата странност се криеше в името му. При кръщенето в родното село Краводер попът го бе дарил със звучното нашенско име Стойчо, ама с този непоетичен етикет кой ще ти повярва, че години си кръстосвал морета и океани. И главно – кой ще те почерпи?! Затова той се беше прекръстил  на Барба Ставрос. За приятели – просто Капитанът. Виж, морският му път поне не будеше никакви съмнения! Дълги години той успешно бе водил шлепове с въглища, руда или баластра по цялото българско протежение на Дунава.

Когато дослужил до пенсия, Стойчо-Ставрос се появи на терасата в кварталното кръчме. Беше си пуснал брада, пушеше крива лула и носеше неизменно овехтял моряшки потник и фуражка. Заедно с тези външни белези на професията той имаше и неизчерпаем сборник от морски истории.  За жалост, те отдавна ни бяха дошли до гуша, но се случваше някой „чужденец“ да изрази възхитата си в течно състояние.

Него ден старият морски вълк  намръщено смучеше лула в своя ъгъл, когато на масата му акостира един „чужденец“. Поръча си бира и като отпи жадно, се загледа с любопитство в живописния си сътрапезник.

– Вие моряк ли сте бил ? – любезно попита той.– Щото на мен ми прилошава само като видя как се люлеят вълните.

Падна в капана! С отработен жест Капитанът кимна с лула в зъбите и като простена през брадата си едно „да“, тъжно погледна празната си чашка. Мъжът срещу него разбра и кимна към съдържателя. Сега вече корабът можеше да вдигне котва. И той я вдигна!

– Морската болест, ха–ха–ха! – изгромоля със силния си глас Капитанът. – Болестта на сухопътните плъхове! Ха–ха–ха! Срещал съм и други такива. Впрочем, искате ли да ви разкажа една историйка:  Преди години, още бях втори капитан на презокеанския траулер под малтийски флаг „Принцесата на Прованс“. Ловяхме риба от три до шест месеца, без да стъпим на твърда земя. Е, през една отпуска иде у дома  братовчедка ми и току приплаква: „Бай Ставрос, помогни ни, че много сме я закъсали. Вземи го моя непрокопсаник на кораба, та да се опаричим малко от малко. Той е майстор готвач, ама заплатата му е мизерна работа. Хайде, братовчеде, вземи го!“

Какво можех да направя? Взех го нейния Панко и го пробутах през всичките му бюрократични митарства. Въртя той черпака няколко дни на борда, ама моряците почнаха да се бунтуват. Манджите му или сурови, или прегорели. Асортимент – никакъв. На вкус– като в някогашните заводски столове. А самият той мръсен, омазнен и небръснат като пират. Това във флота не се търпи –допи чашата си барбата и килна назад фуражката си. – С една дума – потъваме! Една заран, тъкмо бяхме на оперативка в каютата на Първия, един изпипан французин, винаги като разпънат на четири карфици, моето протеже блъска вратата, без да почука, и нахълтва както цунами!

– Братовчед – вика ми той –  не мога да трая вече! Това не е кухня, а бардак. (Добре, че говореше български.) Чиниите ми се гонят по плота. Черпаците и ножовете танцуват по земята, зеленчуците трябва да ги ловя със серкме. И не спирам да драйфам!

– Г–н Станчев – срязах го аз на английски и му посочих вратата – тук братовчеди няма! За Вас аз съм само г–н втори капитан. Моля, напуснете веднага! Когато се освободя, ще ви повикам.

Онзи разбра по жеста и излезе. След час пращам да го викнат, ама Първият и боцманът са още там.

– Кажете сега, майсторе – боцманът превежда на френски– защо екипажът е толкова недоволен от вас и какво става във вашата кухня? Все пак сте майстор готвач, нали!

– Не издържам повече, г-н втори капитан. Морето не е за мен! Дигайте хеликоптера да се прибирам на сушата! Ако остана тук, ще се заколя със сатъра или ше се хвърля в морето. Имам две деца и като останат сираци, грехът ще е на главата ви. Няма лъжа! Мятам се през борда като нищо. Още тая нощ и край!

Трябваше само да видите каква физиономия беше направил Първият. Дръпнах аз наш Панко до таблото с дежурствата и му казах строго:

– Хеликоптерът е под личното разположение на първия капитан. Само с негова заповед можем да се свържем със сушата при епидемия, тежка катастрофа или пиратско нападение. В противен случай фирмата няма да одобри разхода на гориво. Да се хвърлите през борда тази нощ аз изрично ви забранявам! Мога да ви арестувам в каютата ви, защото тази вечер съм дежурен по вахта. Петък – също. Ако ще се хвърляте през борда, изберете дни, в които вахтата се носи от първия капитан или от боцмана. Съветвам ви да скочите през десния борд, защото от левия ще си разбиете главата в спасителните лодки. Въобще най-добре скочете от дол­ната палуба. По-сигурно е. Свободен сте!

„Чужденецът“ на масата слушаше като захласнат. Даже забрави да си пие бирата. И само тракването на новата мастика пред Капитана го върна в реалността.

– Ама, той, готвачът де, хвърли ли се?

– Ще се хвърли. Вятър! Животец е това – тикна напред фуражката си Капитанът.– Ако се беше хвърлил, щяха да ме влачат и досега по съдилища! Стегна си д-то и стана матрос образец. Къде ще иде! Нагоре небе, под нас – желязо, отдолу – вода! Като се върнахме от курса, заряза готварството, построи си яхта и направи околосветско пътешествие!

Вярна ли беше тази история, къде и с кого се беше случила и беше ли се се случила въобще – това си беше една от многото загадки около нашия Стойчо-Ставрос. Но французите казват, че всеки си има по един скелет в гардероба. А в гардероба на Капитана май имаше повече.

Жан Соломонов


Подкрепете "Стършел" в мисията ни да съхраним сатиричната литература в новата дигитална епоха като направите онлайн дарение през PayPal:
Споделете: