Вестник Стършел – хумористичният вестник на България

В бара някакви гледат новините по телевизията. Единият ругае президента.
- Недей така – прави му забележка другият. – Президентът е обединител на нацията! Нещо като баща!
- Точно затова го псувам – отвръща другият.
- Не разбирам.
- Щото си тъп! Родителите не се избират! А президентите – да!

- Мамо, аз на кого приличам? – пита едно момиченце.
- На мен.
- А ти на кого?
- На баба ти.
- А баба ми на кого?
- На прабаба ти.
Момиченцето писва:
- Ама ние да не сме матрьошки!

- Отче, грешен съм...
- Пиете ли?
- Разбира се, отче, но не може ли първо да се изповядам?

- Ало, полицията ли е?
- Полицията слуша. Какво има?
- Ами през последните петнайсет минути вече трети човек пада покрай балкона ми. Пък аз живея на десетия етаж!
- И като падат – нещо казват ли ви?
- Не. Викат „А-а-а-а“.
- Да са ви напсували или нагрубили?
- Не.
- Нещо да са ви откраднали?
- Не!
- Тогава защо ни безпокоите? Я бързо освободете линията!

- Келнер, в менюто рибата е зачеркната, а видях, че на онази маса сервирате риба!
- Е, от една друга маса върнаха порцията.

Крайпътен графит:
„Уважаеми водачи на МПС,
Не обиждайте катаджиите!
Ако се приберат вкъщи само с кочан глоби, може и да ги опердашат с кочана по главата!“

В Народното събрание депутатите си замразиха заплатите.
Което още веднъж доказа, че тия там на едната заплата не разчитат.

В бюрото по труда.
- Госпожице, спешно ми трябва каквато и да е работа. Имам жена и пет деца!
Госпожицата влиза в положението на безработния:
- А какво друго можете да правите?

- Можеш ли да ми кажеш с какво правото се различава от справедливостта?
- Правото е възникнало със създаването на държавата. Пък справедливост не е имало и преди, и след...

В аптеката.
- Да имате „Новичок”?
- От отровите – само цианкалий.
- Не, това е много силно… Вчера се скарахме с жената и ми се искаше малко да я уплаша…

Идва един на работа и се оплаква:
- Цяла нощ не съм спал! Не знам как ще издържа до края на работния ден!
- Да не си болен?
- Не... Тормозят ме еротични сънища.
- Чак пък да те тормозят...
- Ами като са без превод!

- Каква е разликата между шизофреника и неврастеника?
- Шизофреникът не знае колко прави две по две и е спокоен. А неврастеникът е сигурен, че две по две прави четири, но кой знае защо изпитва съмнения и нервничи!

Защо краката миришат, а ръцете – не?
- Ами, спомнете си откъде растат ръцете и откъде – краката!

Задача с повишена трудност:

Опитайте да опишете 2020-а година без да използвате нецензурни изрази!

- Не мога да разбера защо учителите, лекарите и други несъзнателни граждани се оплакват, че са принудени да работят на две, че и на три места. Защо не вземат пример от държавното ръководство – хората освен на държавната си длъжност блъскат в бордовете на десетки фирми! И не се оплакват! Мъжествено носят тежкия си кръст!

- Млади господине – пита саркастично учителката, - бихте ли ни обяснили как така се е случило, че съчинението ви съвпада дума по дума със съчинението на брат ви на същата тема от миналата година?
- Елементарно, госпожице. Имаме си обща сестра…

Знаете ли, че...

Колкото повече усилия за разрешаването си изисква един проблем, толкова по-малък е смисълът от решаването му!

Точно в полунощ на гробището се срещат двама покойници.
- Ти какъв беше приживе?
- Директор на банка.
- Да не лъжеш?
- Аз? Да пукна, ако лъжа!

- Вярно ли, че улично куче е ухапало нашия директор?
- Вярно е.
- Странно... Откъде кучето може да е разбрало, че точно този тип е нашият директор?

Шефът на фирмата държи реч по случай десетгодишния й юбилей:
– Във всеки бизнес съществуват милион начини за печелене на пари, но само един от тях е почтен…
Подпийнал служител си позволява да се обади:
– Кой, шефе?
Шефът искрено се възмущава:
– Че аз откъде да знам?