Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Годишни архиви: 2018

РОКАДА

Много шахматни партии съм изиграл, много рокади съм виждал, но Рокадата на Бородин е нещо много специално. Видях я в Москва, където бях по бизнес дела през пролетта на 2018.

Бях професионален шахматист, но сега съм бизнесмен. С моя приятел от Беларус Генадий Мойсеевич Шванц, гросмайстор, автор на шахматни учебници, регистрирахме фирма и като използвахме връзките си в бившите соцстрани (ние, шахматистите, сме голямо семейство) работата ни потръгна.

В Москва Гената, моят съдружник, ми бе наел чрез свои хора апартамент почти в центъра, на широкия „Проспект мира” – жилище в сграда, тип „сталински барок”, строена през 30-те години на миналия век.

Тук се запознах с Николай Фьодорович Бородин – мой съсед по апартамент, с фамилия като на известен композитор. Той сам звънна на вратата ми – спретнат мъж над шейсетте, среден на ръст, с прическа „зализан кичур, взет назаем”, маскировка за олисялото теме. Очилата с тънки златни рамки му даваха вид на научен работник или на интелигент. И обноските му бяха интелигентски – говореше тихо и възпитано на „Вие”, с много „извинете”, „моля” и „благодаря”. Не искал да ме безпокои, но разбрал, че съм българин, затова проявил любопитство – няколко пъти гостувал у нас. Бил в София и почивал на „Златните”: „очень понравилось”!

Поканих го да влезе и докато му сервирам чай, той вече разглеждаше дъската с фигурите, оригинална ръчна изработка, върху холната масичка… Където и да пътувам, аз си нося този шах, купен навремето от истанбулски пазар – разигравам си сам етюди за поддържане на формата.

Николай Фьодорович също се оказа любител на играта – предложих му да седнем един срещу друг. Без напън го бих го две партии, но го похвалих: добре ги мести за непрофесионалист. На следващата вечер той ме покани в дома си – живееше сам, синът му бил в чужбина, а за жена не спомена.

Така покрай шаха се сприятелихме и играехме често при разменено домакинство – у нас или у тях. Когато ми гостуваше, го черпех с българско вино, а като домакин той приготвяше сандвичи с хайвер и сельодка – наливаше и водка, но в малки чашки и с мярка. В пиенето съседът ми също проявяваше интелигентност, неприсъща за повечето му сънародници. Каза ми, че е биохимик по образование, но работи съвсем друго – без да уточни какво и къде. Иначе водехме общи разговори – за времето, за магазините и цените. Понякога ставаше дума и за политика. Но там той бе внимателен, аз също – съдружникът ми Гена Шванц бе ме предупредил, че в Русия темата не е съвсем безопасна: „С проститутки може да се замесваш, с политика – не!”.

Веднъж обаче съседът Николай Фьодорович нагази в опасната зона – и то, докато правеше рокада:

– Особености на руската „рокировка” – каза, разменяйки местата на царя и топа – президентът става премиер, премиерът – президент. А патом – наоборот!

Той вдигна глава от шахматната дъска – без това губеше партията, и неочаквано за мен се разприказва. Изглежда мерлото от Стамболово му подейства – допивахме първата бутилка. Отпуших втора, а събеседникът ми се отпуши още повече. За да ми довери нещо, иначе строго секретно:

– Работя при дядя Вова…

– При кой Вова? – не стоплих в първия момент.

– Владимир Илич. Ленин! В мавзолея.

Моят съсед се оказа с необикновена професия – реставратор. Може да се нарече и стилист. Най-точно: гримьор, майстор на лицевата пластика. Грижел се за вожда на световната революция, за образа на мумията му, изложена на Червения площад.

Тялото, което около деветдесет и пет години не е живо, трябвало всеки ден да бъде подлагано на процедури, за да се спрат процесите на разложение. Имало екип от специалисти – химици, биолози, а Николай Фьодорович бил техният ръководител. Не се доверявал на друг, затова лично той, с ръката на майстора, полагал ежедневно макиажа върху лицето на вожда – да изглежда като жив. Вечно жив.

– Нашия мавзолей го разрушихме в края на деветдесетте… – казах.

– Я знаю – кимна. – Вероятна и здесь ета будеть…

После уточни, че от година на година държавата намалявала издръжката на вечния Ленинов дом. Днес мавзолеят, пред който навремето се виели дълги опашки от посетители, бил затворен. Уж за ремонт. Но ремонт нямало, властта избрала така да действа – тихомълком, не направо, а с отлагане и протакане, докато един ден го затвори напълно. Или го разруши.

– Ленин вече не е нужен – въздъхна моят руски приятел. – Имаме си друг вожд, по-велик. А с Владимир Илич си заминавам и аз…

И Николай Фьодорович ми довери болката си: пенсионирали го. Получил предизвестие, след месец – вън! Веднага след като бъде отбелязан 22 април – рожденият ден на Ленин.

Всяка година на въпросната дата високопоставени другари идвали в мавзолея, за да се поклонят на Владимир Илич. В началото на мандатите си присъствал и сегашният руски президент, но в последните години пропускал. Ясно защо – вече е строител не на комунизма, а на капитализма.

Моят съсед бръкна в джоба на сакото си и ми връчи плик с покана – специален пропуск да посетя поклонението. Имал правото да вкара един човек от свое име.

– Елате – рече ми. – Подготвям нещо интересно, като за последно. С това ще ме запомнят.

Той добави нещо и за „рокировка”, сочейки към шахматната дъска. Изигра намисления си по-рано ход – размени местата на царя и топа. После продължихме с партията, а на 42-ия ход той ми предложи реми… Приех ремито.

Приех и поканата му. На 22 април, в посочения час, бях на Червения площад. Не защото съм фен на Ленин, а от любопитство. За да има какво да разказвам на приятели: току-виж се окажа един от последните посетители на мавзолея.

Въоръжени постове почнаха да ме проверяват още на площада – лична карта, адресна регистрация за чужденец, пропуск. Щателен обиск и на входа – там минахме даже под рамка-скенер за оръжие. Стана ми смешно: това пък защо? Случайно да не стрелям по Ленин – та него отдавна куршум не го лови.

Вътре в мавзолея ме лъхна студа на гробница и една доста неприятна миризма – вероятно на формалин. Това ме върна в детството – така миришеше и в софийския мавзолей, където под строй ни заведоха да видим мумията на нашия вожд. И сякаш усетих същите тръпки – на хлад и страх. Прииска ми се, както и тогава, веднага да си изляза.

Но нямаше връщане назад – пътят към изхода задължително минаваше покрай саркофага. Продължих да влача крака мълчаливо из мраморния коридор, заедно с още петдесетина спецгости – сериозни мъже и жени. Неизвестни за мен, но явно хора на високи постове в държавното управление. Потърсих с очи сред тях моя съсед Бородин, Николай Фьодорович, нямаше го. Крачещите преди мен спираха до саркофага, защитен от стъкло, където лежеше тялото на Ленин, свеждаха глави – като за поклон, застиваха за десетина секунди и отминаваха.

Когато дойде моят ред, постъпих по същия начин. Но не наведох очи, а любопитно погледнах към тялото, положено зад стъклената преграда.

Изненада: този там не беше Ленин! Нямаше я голата глава и познатата брадичка – катинарче.

Вечноживият смъртник зад стъклото имаше друго лице – пак с азиатски дръпнати очи и широки скули, но с русоляв перчем и чип нос, леко вирнат. Физиономия адски позната, която всеки ден е в новините – в Русия, по света и у нас.

Пак Владимир, обаче не Илич. Пак вожд, но не старият, а новият.

Значи това беше „рокировката”, невероятно изиграна от моя съсед.

Заслужава да влезе в учебниците по шах и политика, записана като Рокадата на Бородин, Николай Фьодорович.

Михаил ВЕШИМ

Разкази за всеки ден

ЗАСТРАХОВАЙТЕ СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ!

Сигурно сте забелязали, че големите идеи идат в главите на големите хора винаги след големите летни жеги. Очевидно има някаква зависимост между идеите и...

РАМО ДО РАМО

Нали в един са строй и идеали еднакви изповядват тез двамина, та ей ги нa – Соколчето с бат` Сали и в енергетиката вече са комбина. Борислав Ганчев,...

Икономичен вариант

Вместо да бият през метър-два колци по 3.20 единия по цялата румънска граница, можеха да минат само с един масраф...

ЧЕРЕШКАТА И СЕМКАТА

В „Черешката на тортата”, предаването на Нова телевизия, се появи млада дама, облечена в готварска престилка с образа на Бенито Мусолини. Името Ангелина Ангелова...

КРИМИНАЛЕ С ОЧАКВАН КРАЙ

В началото трябва да се върнем назад с машината на времето, за да си припомним точно за какво става дума. На 17 февруари 2005...

ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ

Секретна докладна на Столичната община Във връзка със стогодишнината от края на Първата световна война в Общината замислихме серия широкомащабни исторически възстановки. Целта на възстановките ще...

РЪСТ НА МЪЛЧАНИЕТО

В реда на нещата бе мълчанието да бъде знак на съгласие. Но нещата много се подобриха. Сега вече мълчанието е знак и на несъгласие!   Валентин...

Най-четени