Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Етикет: европрограма

УСВОЯВАМЕ БАВНО, НЕУСЕТНО ПОЧТИ

Дойде сезонът на дъждовете. И на преливането на барички, реки и язовири. И на наводненията, които заливат къщи и села. И на свлачищата, които затварят пътища и отрязват връзката с цели общини.

Няма страшно, ще кажат обаче бодро чиновниците от екологичната програма „Околна среда” в Брюксел. Бъдете спокойни! Та нали Европейският съюз ви е отпуснал 153 милиона точно за тази цел: почистване на речни корита,
укрепване на нестабилни диги, склонове и терени – за да се решат всички сериозни проблеми с наводнения, свлачища и срутища, застрашаващи населението през
есента и зимата.

Да, хората от Евросъюза са прави в призива си да не се тревожим – те ни предлагат милиони, за да сме спокойни. Колкото и шантаво да звучи обаче, ние категорично не щем техните милиони. Това ни говорят безпристрастните цифри – досега ние сме усвоили само 6,36 процента от парите, които ни дава Европейският съюз. Или съвсем конкретно: те ни бутат в ръцете 153 милиона, но ние взимаме едва около 6 от тях. Звучи малоумно, но това не е върхът на малоумието.

Битката за чист въздух е един от главните световни проб­леми. У нас – също. Но само на думи. Тоест – само на разтягане на локуми. Защото тук ситуацията е направо убийствена. За борбата срещу мръсния въздух Евросъюзът ни отпуска 115 милиона. От които ние сме усвоили жалките 0,95 процента. Почти нищо.

Така че не бива да се чудим защо населението изпада в паника от всеки обикновен дъжд, който изведнъж може да го удави; защо белодробните заболявания все повече се увеличават; защо въздухът, който дишаме, все по-често и виждаме. Отговорът е един и той не е утешителен. Никак.

Отговорите на всички „защо” е само в нас самите. Ние не правим нищо, когато Европа иска да ни залее с камара пари. И то – буквално.

Да вземем за пример екологичната програма „Околна среда”. По-горе споменахме само два компонента от нея, но общо във всичките раздели тя ни предлага, внимание – 3 милиарда и 400 милиона. А ние сме усвоили едва 8,2 процента.  Далеч, далеч под критичния минимум. Значи: Евросъю­зът ни дава милиарди, но ние се дърпаме, не ги щем, взимаме само 200 милиона от тях.

Ако можеше да чете, тук Мунчо от „Под игото” със сигурност би казал: „А! Има и от мен по-големи идиоти.” Това несъмнено е така, но къде все пак се намират тези идиоти?

Отговорът не е нито сложен, нито утешителен – сред нас. И в нашата народопсихология. Буксуването по „Околна среда” не е предизвикано от някакъв зловещ световен конспиративен заговор. Според проверяващите от финансовото министерство то е плод на огромен брой нарушения: пропуски и грешки при възлагането на обществените поръчки; неправилно зададени критерии за оценка; използване на незаконни категоризации при подбор на кандидатите; някои от тях са отстранявани с дискриминацонна  методика за оценка. И така нататък. Става дума за близо хиляда неизползваеми поръчки. Неизползваеми не заради някой световен конспиратор, който ни мрази, а заради самите нас.

В правителството на Бойко Борисов има един интелигентен и умен вицепремиер – бившият кмет на Габрово Томислав Дончев. Точно той отговаря за усвояването на еврофондовете. И е напълно наясно, че досега – по средата на програмния период – от милиардите, които ни дава Европейският съюз, ние сме взели жълти стотинки. И това е само по екологичната програма „Околна среда”. Колко милиарди още ще изгубим в следващите две години, г-н Дончев? И има ли изобщо смисъл да говорим за липсата на инвеститори у нас, след като сами отблъскваме парите на Европейския съюз – най-големия ни инвеститор.

Това, разбира се, е риторичен въпрос към г-н Дончев. Затова не очакваме отговор от него. А действия. Действия за милиарди – които най-после ще започнат да влизат в нашата хазна.

Сергей Трайков

Каква стана тя