Сутрин. Семейството закусва. Жената:
- Ти май си забравил какъв ден е днес!
- Глупости – ядосва се мъжът, - много добре помня, само че трябва да тичам на работа…
След час на вратата се звъни. Жената отваря и намира на прага огромен букет червени рози.
По обед – отново се звъни. Този път пред вратата е оставена кутия скъпи шоколадови бонбони.
Следобед – трето позвъняване. Куриер доставя скъпа дизайнерска рокля.
Жената едва дочаква съпругът є да се върне от работа:
- Толкова си мил! Цветя, бонбони, рокля… Обичам те, мило! Това беше най-щастливият Ден на Военноморските сили в живота ми!

- Не мога да разбера едно нещо – защо не намалят ДДС от 20 на 12 процента! От това държавата ще е направо на далавера! Ако сега не й плащат 20 процента, тогава няма да й плащат само 12!

Алпинист се катери към Еверест. С последни сили стига до върха. А там – на най-високото – будистки храм. А сред храма – будистки монах.
Влиза алпинистът и пита:
- Извинете, това истина ли е или е халюцинация заради кислородния глад?
- А какво е това – истина? – отвръща загадъчно монахът.
- Аз тогава къде съм? – съвсем се обърква алпинистът.
Монахът отвръща с въпрос:
- Младежо, теб някой път пращали ли са те да идеш на майната си?
- Много пъти.
- Е, значи вече си стигнал…

Сред саваната куче гледа с възхищение огромен баобаб.
- Какво ще кажеш, куче – пита собственикът, без, естествено, да се надява на отговор.
Възхитата обаче си казва своето. И кучето проговаря:
- Шефе, това е неопикаемо!

- Най-после разбрах защо борбата с корупцията у нас не върви!
- Защо?
- Елементарно – законът е един за всички – как да стигне за всички!

- Днес видях реклама за кучешка храна. Мисля да си купя!
- Ти пък! Защо?
- Ами – пише, че била за кучета, по-стари от седем години, и връщала вкуса към живота!

В тъмна уличка.
- Ей, я почакай! Давай парите!
- Нямам.
- А ако те преджобя и ги намеря?
- Честно – нищичко няма да намериш – всичките ги дадох за ей тоя пистолет…

- Тате, вярно ли е, че хората са произлезли от маймуните?
- Вярно е, моето момче.
Детето се разплаква.
- Излиза, че аз съм осиновен, така ли?

Докторът недоумява:
- Операцията мина като по учебник, възстановяването беше бързо, анализите бяха идеални, лекарствата ги пиеше по часовник – пък умря… Какво ли го уби?
Сестрата вдига рамене:
- Ами – видя сметката за операцията.

В денонощния магазин.
- Колко много водки! Коя ще ми препоръчате?
- Ето тази – „Машина на времето”!
- Хубава ли е?
- Прави чудеса! Пийнеш – и вече е утре!