В нашата най-прекрасна от всички най-прекрасни страни обичаме да надничаме в канчето на другарчето. Нормално е – при положение, че всеки четвърти работи за минимална работна заплата, а всеки пети е под официалната (неофициалната никой не я знае) линия на бедност, наистина е естествено да завиждаме малко на тези, които получават повечко.
И тъй като заплатите им на практика ги плащаме ние, да се интересуваме от какъв зор им плащаме толкова.
Пръв се възмути финансовият министър Гълъб Донев (запомнете това име, ще ви потрябва в края) и заяви, че никой в държавния сектор нямало вече да получава повече от президента на републиката. В смисъл – това ще е таванът.
Гълъбите обичат таваните.
Хубаво е да запомним и че президентската заплата в момента е замразена на 8 472 евро.
Дали има някой, който получава повече?
Ако се вярва на културния министър, г-н Милошев, директорката на НДК се подписва срещу 13 680 евро. Въпреки натрупаните от двореца 48 000 000 евро загуба. Директорката възрази, че заплатата є всъщност била 9 773 евро.
Пак е в повече!
Въпреки задълженията от 20 милиона и просрочия от близо 500 директорката на УМБАЛ „Лозенец“ получава 8 559 евро месечно. Четиридесетте хиляди, за които я бяха нарочили, се оказа, че били за навършена възраст и осигурителен стаж.
Но пак е отгоре!
Общо болниците в страната са задлъжнели с почти половин милиард само за половин година. Въпреки това заплатите на повечето от директорите им са президентски.
Тук обаче има една малка тънкост – макар болниците да са държавни, шефовете им не са държавни служители, така че планираният от г-н Донев (да не го забравяме) проектозакон не ги лови.
Би засегнал директорите на големите държавни предприятия – на холдинга БДЖ, например. Закъсалите ни железници успяват да продадат билетчета и да превозят нещо оттук дотам колкото за една пета от разходите си. Останалите двеста и няколко милиона ги плаща държавата, т.е. пак ние. Плащаме и заплатата на изпълнителния директор – между 6 и 7 000 евро.
Малко повече получава директорът на „Български пощи“ – 7 600 евро. При 120 милиона задължения, върху които всеки месец се трупа по още един милион от лихви.
А осемдесет на сто от служителите му са на минимална работна…
Знам, че числата ви омръзнаха, но най-хубавото, както винаги, предстои.
Най-хубавото е, че тези, политкоректно казано, недотам прилични възнаграждения, са напълно законни. А които не са били – са били узаконени.
До 2023 година все пак е имало някакво ограничение – най-високата заплата в държавния сектор не е могла да бъде по-голяма от минималната, умножена по 18. Четиринадесет хиляди и четиридесет лева. Точно колкото президентската.
Тая работа приключи през февруари 2023 г., когато ограничението отпадна – вече всеки началник с помощта на близките си колеги от борда на директорите можеше да си измисли каквато иска заплата. По формула, която надали някой разбира, а и да я разбере – каква файда.
И как се казваше служебният премиер, който не само вдигна, ами направо премахна тавана на началническите заплати?
Ама и вие сте едни – пак Гълъб Донев. Същият, който сега обещава да го свали.
Казах ви, че трябва да запомните това име. И в бъдеще ще ви потрябва!
Румен Белчев
