Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Разкази за всеки ден

Featured posts

ПО СТЪПКИТЕ НА ТОМ СОЙЕР

Беше началото на юни, маслодайните рози цъфтяха неудържимо и въздухът бе напоен с тяхното благоухание. Аз излязох на тротоара в приповдигнато настроение, помък­нал жълта пластмасова кофа, пълна с инструменти и консумативи за боядисване. Огледах оградата… и цялата ми радост се изпари, а в душата ми се възцари дълбока печал. 50-метрова метална ограда, шупнала от 25-годишна ръжда! Животът ми на писател на свободна практика ми се стори празен и безсмислен, а съществуванието – тежко бреме. Нещо повече – стигнах дотам да си призная, че „писател на свободна практика“ всъщност е красив евфемизъм за актуалното ми социално положение на безработен журналист. Въздъхнах, взех телената четка и я прокарах веднъж по настръхналата от ръжда метална пръчка. При втората пръчка нараних до кръв показалеца си и това окончателно ме обезсърчи… Седнах върху жълтата кофа и оброних глава, пълна с депресарски мисли, когато до тротоара закова спирачки лъскав черен джип.

Ооо, господин журналистът в ролята на Том Сойер?! Виж, това ми харесва! – беше местен баровец, за чийто съмнителен бизнес бях публикувал критична статия преди време.

Баровецът подигравателно ми козирува на гола остригана глава и отбръмча с джипа. Обаче на мен ми светна – да, Том Сойер, разбира се! Нека впрегнем енергията на обществото за постигане на нашите цели.

В следващия миг до мен спря една млада двойка; и двамата бяха облечени в светлосини ризи, той носеше вратовръзка, а тя – пола с дължина до глезените. Държаха в ръце някакви диплянки, тоест 100-процентови свидетели на Йехова… Сделката стана от половин дума. Докато йеховистите се трудеха усърдно по оградата, аз изкарах на тротоара един тапициран стол, малка сервизна масичка, лист хартия, химикалка и чаша кафе. Разположих се удобно в стола; моментът определено беше исторически – благослових на ум Марк Твен и Том Сойер и запрелист­вах със съсредоточен вид свидетелската листовка. На третия метър боядисана ограда йеховистката успя да си раздере до кръв дясната ръка и шурна яркочервена кръв. Настана лека суматоха. Аз набрах номер 112, откъдето ме накараха да разкажа цялата предистория на случката с порязването. После ме накараха да се закълна в децата си, че казвам истината. Бях принуден да им обясня, че двете ми деца, под влияние на бившата ми съпруга, вече са се отказали от мен в Държавен вестник, затова нямам юридическо право да се кълна в тях. След около половин час, когато линейката пристигна, йеховистката вече беше забелила очи. Докато я товареха, аз ги предупредих с властния тембър на Джоко Росич: „И никакво преливане на кръв. Йехова вижда всичко!“

Дотук – добре! Тъкмо се канех да засипя с пепел локвата кръв, когато край мен мина някаква шумна група. Заговорих ги – оказаха се от Младежката организация на ХЕРП, които във връзка в предстоящите парламентарни избори бяха тръгнали да боядисат съоръженията на близката детска площадка. Обясних им, че съм нарисувал с вод­ни боички портрет на нашия любим лидер и чакам сгоден момент, за да му го подаря… И обещавам да гласувам в неделя по правилния начин! Да, освен това им обещах да споделя предизборния им банер във ФБ-групите на Бахайската общност и на любителите на локум с орехови ядки… Това беше достатъчно – младежите се развих­риха и набързо боядисаха десетина метра от оградата. В този момент обаче звънна айфонът на водача им… Окей, бягайте, деца!

Докато си почивах от преживените вълнения на тапицирания стол, женска гълчава ме извести за преминаването на група дами, активистки на ПП БКС-СКБ. Само половин час по-късно боядисаната част от оградата бе нараснала с 4 метра и 63 сантиметра, а аз благославях св. Марк Твен и се чудех как да гласувам на задаващите се избори, както бях обещал, и за ХЕРП, и за ПП БКС-СКБ едновременно. Ако трябва да съм честен и почтен (какъвто съм дълбоко, ама много дълбоко в душата си).

Тъкмо когато мрачната неразрешима дилема бе на път да надделее над комбинативния ми ум и случаят заплашваше да се изроди в психиатрична диагноза, стана чудо. Появи се Исус! Не на облаци, но сред облак прах – до мен спря един очукан голф и от него слезе самият Исус от квартал „Кармен“. Първо ми продаде китайски комплект за боядисване, включващ 7 четки, 3 валячета и 1 пулверизатор за боя. После ми предложи ъглошлайф, оригинална резачка „Still“ и компанията на 29-годишна „истинска еспанка“ за половин час. Да, и лична карта може, но става малко по-бавничко – усмихна се лъчезарно Исус. Нищо, ще почакам, за мен е важно да съм честен и да изпълнявам дадените обещания…

Премерих на око оградата – оставаха още цели 32 метра и 37 см! Но духът на Том Сойер не ми позволи да изпадна в отчаяние. Новата ми идея бе гениална! Без да се бавя повече, написах на един лист кадастрон следния текст: „Поставя се Български рекорд за ГИНЕС – боядисване на най-дългата метална ограда в света!“ После извадих от дъното на гардероба една стара видеокамера и я закрепих на статив сред тротоара. След това взех назаем от съседа, ръководител на танцов ансамбъл, десетина фолк-носии. Извадих от колекцията на дядо ми чифте пищови и пушка берданка (поради липса на кремъклийка). След няколко уводни думи за начинанието, изречени пред камерата, дадох стартов изстрел с берданката. Без да искам, улучих в крилото една невинна гугутка. Този нещастен случай подтикна съседката да звънне до Ловно-рибарското дружество и да ме натопи, че бракониерствам, ловувайки едър пернат дивеч извън сезона. Само след 7 минути до мен закова прашен джип 4 х 4, от него слезе свъсен мъжага с няколкодневна брада, видя перпелкащата гугутка и извади от кожената си чанта карнетка с квитанции. Но когато му обясних за какво иде реч, у него се пробуди духът на Нарцис: мъжагата смени камуфлажната куртка с шаячно елече, нахлупи един каръм калпак и грабна телената четка. Това бе достатъчно – съседката-предателка начерви устни, премени се с един златовезан шопски сукман и също се нареди пред окото на камерата. Последваха я един пенсионер по болест, двама професионални войници в обедна почивка, един пощенски раздавач, три хлапета от кръжок по информатика и един скинхед с татуиран на темето си надпис „България над всичко!“… Работата напредваше стремглаво, когато едно от хлапетата-информатици се завъртя покрай мен и заяви на всеослушание, че камерата не работи. Това беше краят… Всеобщият вой и негодувание се материализираха върху клетата ми черепна кутия чрез юмруците на скинаря. Докато си бършех разкървавения нос, той ме прегърна и си щракна героическо селфи с моя милост…

Фиестата свърши… Седнах върху жълтата кофа в определено мрачно настроение. Не исках и да чуя за Марк Твен! Да, лесно е да си Том Сойер в Щатите през 19 век. Но я да го видим как ще се оправи в България през 21 век, където всеки втори е Том Сойер, а всеки първи – дяволчето Фют?!

Петър МАРЧЕВ

Разкази за всеки ден

УНГАРСКИЯТ СУТИЕН

Пиех на пестеливи глътчици прочутото будапещенско еспресо и тъкмо пресмятах дали студентската ми стипендия ще издържи и едно малко парченце торта Гараш, когато нежен...

ДЪРЖАВНИЯТ СЛУЖИТЕЛ ТОШКО П.

Сиво му беше на държавния служител Тошко П. Тъпо му беше и скучно в канцеларията на министерството, в което работеше вече осма година. (Работата...

РОКАДА

Много шахматни партии съм изиграл, много рокади съм виждал, но Рокадата на Бородин е нещо много специално. Видях я в Москва, където бях по...

ТРАНСФОРМЪРС

С Атанаска, първата ми съпруга, се взехме, дето се вика, „от кръчмата – в гражданското“, без междинни спирки. Беше денят, в който Всевишният официално бе...

РАЗБРАХ ПОЧТИ ВСИЧКО

Преди вечеря седнах малко да си почина и какво да правя - отворих едно списание на жена ми. Вътре плетки, рецепти, едно, друго и...

ГЛАСОВЕ

Случи се така, че се влюбих в жена, която не познавам. И не говоря за някое от тези кухи интернет запознанства, не, моето беше...

ПОДИВЯВАНЕ

Не бях виждал Иван отдавна и искрено се зарадвах, когато се срещнахме в центъра на София. Изненадах се, че го забелязах, защото бях съсредоточен...

ИГРИ НА КОТАЦИ

В началото на есента Георги Захариев потъна в депресия, понеже доходите му секнаха, след като полицията разби сайта му за детска порнография и той...

БРАТЯ НА СЛЪНЦЕТО

Всички пътища водят до Рим. Тази латинска сентенция е актуална и в наши времена, особено с нискобюджетните авиокомпании, с които отиваш и се връщаш...

Най-четени