Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Разкази за всеки ден

Featured posts

БРОШКА НА РЕВЕРА

– Погледни я само! – прошепна жената. – Изящна е!

– Да, да – разсеяно кимна мъжът, – хайде да си вървим вече.

– Чакай, де – дръпна го жена му, – къде се разбърза, стой малко… Виж я.

Мъжът въздъхна и с нежелание извърна поглед към витрината.

– Добре, ето, видях я. Да тръгваме сега.

Жена му обаче присви очи, изгледа го изпитателно, след което скръсти ръце и отсече:

– Бейби, искам тази брошка!

– Е, за какво ти е – изплака мъжът, – имаш сто такива вкъщи!

На жена му, разбира се, не є минаваха такива.

– Бейби… казах! Искам тази брошка! – дори тропна с крак, за всеки случай.

Внезапно зад щанда, сякаш от нищото, се материализира костюмиран господин с усмивка на преял лисугер.

– Виждам, че гледате един от най-хубавите ни модели – отбеляза той.

– Нищо подобно – махна с ръка мъжът, – точно си тръгвахме.

– Глупости! – изсмя се жена му – Кажете ни нещо повече за тази брошка, моля!

Продавачът само това и чакаше, вдигна вежди и започна:

– Тази брошка, мила госпожо, е едно истинско произведение на изкуството! Вик на съвременната женственост! Крясък на съвършенството!

Очите на жената светнаха, цялата є същност засия, а до нея мъжът є все повече се прегърбваше и отчаяно опитваше да убие с поглед продавача.

– Скъпа – леко я дръпна за лакътя той, – нали искаше да купим еклери, виж кое време стана!

– Какви еклери! – възмути се жена му. – За изкуство говорим тука, еклери!

– Освен всичко друго – вметна продавачът, – тази брошка е уникат!

– Тръгваме! – отсече мъжът. – Веднага!

Жена му обаче не помръдваше.

– Винаги съм искала да имам уникат – примига замечтано тя.

– И с пълно право! – съгласи се продавачът. – Вие сте уникат и заслужавате такъв! Тази великолепна брошка е правена сякаш точно за вас! Заслужавате я, госпожо!

– Вие пък откъде знаете, че я заслужава? – ядоса се мъжът.

Жена му се ококори.

– Не заслужавам, така ли?

– Не става въпрос за това, скъпа… Имам предвид, че той няма откъде да знае, нали?

– Аз го виждам в очите є, господине! – още малко и щеше да я прегърне продавачът. – Тя е не по-малко уникална от това бижу, тя самата е бижу, едно великолепно произведение на изкуството, съвършена сама по себе си, едно нежно цвете, което трябва да се полива с любов и ласки…

– Я чакай малко – прекъсна го мъжът. – Секунда, секунда… – и потупа устни с показалец. – Имах навремето един съученик, който сваляше по същия начин момичетата…

Последва кратка пауза, в която двамата мъже се загледаха с при-
свити очи.

– Венци? – попита след малко продавачът. – Ти ли си, бе?

– Ми аз съм! – зарадва се мъжът. – Гледам те, гледам те, не мога да те позная.

– И аз така – плесна с ръце костюмираният, – гледай каква среща, значи!

– Вие се познавате май – намеси се и жената.

Жената гледаше объркано ту единия, ту другия. И посочи витрината.

– За брошката говорехме.

– За брошката, да – кимна продавачът. – Спокойно, не е уникат.

– Така ли? – учуди се жената. – А каква е?

– Менте от тенеке, прави ги един в Шабла – и се обърна към стария си приятел: – Венци, дай да пийнем по биричка, аз след малко свършвам работа.

– Айде! – съгласи се Венци, след което се сети нещо и попита: – Между другото колко струваше брошката, че ми е любопитно?

Продавачът погледна в компютъра.

– Триста и петдесет, представяш ли си?

– Майко мила! – плесна се по челото Венци. – Е, няма как, при това положение бирата ще е от мене, пич.

Деян Копчев

Разкази за всеки ден

МЕРЦЕДЕС ЗА ДВАМА

Колата наистина беше много шик. Бял, спортен мерцедес, двуместен, с червени кожени седалки. Не беше точно „моята чаша чай“, както казват французите, но това...

ЖИВОТНОТО, КОЕТО МИРИШЕ КОФТИ

Чудомир в нов превод Тоя автор, Чудомир, най-после влезе в учебниците, но ако питате мен – това е кардинална грешка. Аз съм един стриктен чиновник...

ТОКШОУ

Не, не само любовта на мъжа - целият ни живот преминава през стомаха. Чакаме да се хванем за зелено, после гроздобера, след това шарана,...

ФОРМУЛАТА НА УСПЕХА

Някъде забито в планината има някакво си селце Горно Кирково, чието име идва от кирка. Преди векове с това сечиво в ръка първите заселници...

С ЛЯВ КРАК И ДЯСНО УХО КЪМ ЕВРОПА

Европейските директиви са важно и сложно нещо, но да видим как  търговците реагират на тях, макар понякога да са измислени от клиенти с чувство...

СЕКСУАЛНА ДИВЕРСИЯ

Имало ли е сексуална диверсия в България освен идеологическата през онези години? Идвали ли са чужденки с хищническата цел да отмъкват нашите хубави, чернооки...

МИСТЕРИЯТА С ЧЕРВЕНАТА ЖИЛЕТКА

Не знам от къде точно произлиза изразът „Марко Тотев“ за човек без късмет, но като се позамисля, все ми се струва, че съм му...

И при Слави ще ни е добре

„Сценарни бележки за първото заседание на правителството на министър-председателя Слави Трифонов.“ Това пишеше най-отгоре на листа, който намерих на улицата. На гърба му по...

ГОЛЯМОТО ПАТЕНЦЕ

Мобилният ѝ звънва и Маргарита поглежда дисплея. Мъжът ѝ е. - Ти ли си, патенце? – пита любезно женски глас. Изтръпва. Любовница? Някоя нагла съперница?...