Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Разкази за всеки ден

Featured posts

ИГРИ НА КОТАЦИ

В началото на есента Георги Захариев потъна в депресия, понеже доходите му секнаха, след като полицията разби сайта му за детска порнография и той едва избегна зат­вора. Помогна му един от неговите потребители – собственик на фитнес салони Динчо Свирецов. Че могат да се изкарват пари от нет-а го светна негов познат, който бе направил сайт за новини и крадеше информации от световните информационни агенции. Очевидно бе, че печалбите му са яки, понеже онзи караше ес класа мерцедеси и бмв-та и в лимузините винаги возеше лъскави женички.

За съжаление обаче доходоносните области се оказаха окупирани от бизнес ентусиасти, единствената му надежда оставаше да заложи на това, че глупаците никога не свършват, особено пък маниаците, които бяха готови да плащат, за да задоволят щенията си. Но какво ново да предложи? Мрежата гъмжеше от сайтове за запознанства, камери със секс на живо, скрити камери, затворени групи за какво ли не… Идеята го споходи, докато пушеше на балкона и се загледа в откачената баба Христина, която хрантутеше ежедневно глутница котки пред входа на кооперацията.

Сайтът „Котешки игри” надмина очакванията му. Направи си и фалшив женски профил – в сайта беше Деси Аджарова. Пускаше загрижени коментари за бедстващи котки, за фалшиви осиновявания в Австрия, за евтанизиране, което може да бъде спряно с осиновяване преди фаталния миг, поощряваше благодетелните коткари, които смятаха, че това ги извисява над останалата непросветена маса. Деси се превърна в истинска майка Тереза в коткарските разговори. Скоро израсна като безспорен авторитет в труднодостъпния за непосветени сайт. Подтикваше да прибират по няколко котки в домовете си. Правеше трансфери на котки срещу заплащане от един град в друг, понеже зимата наближавала и горките зъзнели без полагащите им се по рождение подслон, храна и медицинско обслужване. Започна да измисля истории за котки, които спешно се нуждаеха от спонсорство. Към банковата му сметка потекоха пари. Стартира благотворителни инициативи под надслов „Четири лапи – едно сърце” в училищата, където децата даваха парички, понеже той връчваше грамоти, които ги уверяваха, че това ги прави по-добри. Най-много пара събра коте, което бе кръстил Джиджо, осакатено от сериен убиец на котки. Появи се нов сериен убиец – Митко Брадата, футболист от Ахелой, който тровеше писанките със спирачна течност, на всичко отгоре ги разчленяваше. Снимката на Митко, изпъчен като шебек пред синьото си пежо, отнесе най-много клетви и заплахи от коткарите, но пък потокът от пари се увеличи, щом им предложи да наемат частен детектив. Фалшива снимка на котак, много спешно нуждаещ се от изключително сложна операция с присаждане на орган, му донесе телевизор плазма, а скоро след това си купи нов телефон и лаптоп. Ах, да – бездомното семейство котки, което обитава тръба, това пък му докара една 3-дневна екскурзия до египетските пирамиди. Скоро Захариев разбра, че може да разшири бизнеса, като се свърже с ветеринари и продавачи на храна за домашни любимци. Хронично болните котки се оказаха страхотен бизнес. Както и новооткритият салон за фризиране на расови кучета и котки.

Един ден усети, че има конкуренция. Някаква дамичка от Ст. Загора. Нямаше смисъл да враждуват и затова є предложи да се обединят. Разведената Таня Тотева се оказа пълна с идеи. Таня пристигна на почивка на калните бани в Поморие и така сред лечебната луга те започнаха голямата си романтична любов. Захариев всяка вечер є правеше серенади под прозореца с китара и сомбреро. Скоро след това є предложи съжителство, въпреки че ги засече няколко пъти на плажа с масажиста Киро, масивен като полярен мечок.

Гривна от камъни, комбинирана с круизно плаване до Бирма бе неговото предложение за меден месец. За целта обаче трябваха доста пари. И тогава Захариев бе споходен от гениално хрумване. Никой не се бе сетил досега. Котешко гробище. С гробове и мраморни паметници. Място, където вашият любимец ще прекара вечността в мир и покой. Закупиха парцел и скоро докараха първите котешки трупове в алуминиеви ковчези, които бяха погребвани с пищна церемония и лаврови венци. Захариев докара даже някакъв тип с попски одежди и така погребенията станаха съвсем православни.

В началото на лятото Таня реши да се гмурне в нова авантюра като обяви че не може да живее без питон. Младият питон, който Таня кръсти Жорето, обаче гълташе като ламя. И тогава се сетиха – котки. Осиновяваха по няколко на седмица и питонът нарастваше с дни и часове. Точно като в ония реклами за удължаване на пениси. Скоро стигна десетина метра. Една нощ питонът удуши Таня и Захариев го застреля със законно притежавания си пистолет. Погребаха Таня в котешкото гробище. Върху артистичното надгробие положиха котка от черен базалт. Това направи Захариев мегапопулярен. Котешки ковчежета от цялата страна потекоха към гробището на Захариев. В края на лятото отпразнува с фолкпевачки първия си милион. Наближаваше зима. А бездомни котки – гмеж. За Захариев бъдещето изглеждаше розово, осигурено до гроб.

Иван Сухиванов

Брой 3754/20.07.2018

БРАТЯ НА СЛЪНЦЕТО

Всички пътища водят до Рим. Тази латинска сентенция е актуална и в наши времена, особено с нискобюджетните авиокомпании, с които отиваш и се връщаш...

ЛОНДОН НА ГРАДУС

Лондон, метростанция Глостър Роуд, ескалатор към перона на линия Пикадили, 21,17 ч. Компактен островитянин с кокетна брадичка и осемнадесет промила алкохол в кръвта изпълнява антигравитационно...

Най-четени