Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Каква стана тя

НЕПОПУЛИСТКА ТЕЗА

МОБИЛНА МОБИЛИЗАЦИЯ

Много ни се искаше да попитаме, ама нямаше как, какво мислят самите шофьори за пакета „Мобилност-1”. По медиите се изказваха и дружно го заклеймяваха всички други – собственици на превозвачески фирми, разни  сдружения, съюзи и асоциации, правителствени чиновници и политически джамбази – тук и в европарламента. Техни делегации посрещаше президентът, министри, председатели на агенции и комисии. Такава мобилизация не бяхме виждали досега. Все едно гледахме руския плакат от Втората световна – „Родина завьот”. Стигна се и до комичната ситуация наш министър и висши служители да отидат в Брюксел на протеста, за да клечат на площада, сякаш нямат властта да приложат подходящи форми на несъгласие. И в цялата тази кохорта не се видя нито един тираджия. Поне да бяха изкарали някой да изчете каквото са му написали шефовете. Но не. Една пълна изолация като в едни уж отминали времена.

Няма как да не са ви убедили вече, че е разработен пъклен план от  западните страни да заграбят превозваческия бизнес на няколко източноевропейски страни и по този перфиден начин да съсипят икономиката на въпросните държави, сред които е и нашата. Според него на шофьорите на всички държави в ЕС трябва да се осигурява по време на командировката им преспиване в стая с легло и веднъж месечно да могат да се връщат за ден-два да видят семейството си или в централата на фирмата, за да отдъхнат. Представяте ли си! Подло, нали? По-добре било, казват нашите работодатели и пригласящият им хор, положението да си остане както досега – да спи шофьорът на седалката след целия ден въртене на волана, да си умива лицето с канче вода и да пикае на задната гума. А пък за връщане в къщи да не говорим.

Ще се скара с жена си, ще издърпа ушите на ученика, че е развалил успеха си и след такива преживявания как ще работи!

Ясно е, че не повече от десетина дни са нужни на един български камион да занесе стока в западна Европа и да се върне натоварен обратно. Това  означава поне два-три пъти месечно шофьорът да си е вкъщи. И какъв е тогава проблемът, че ще се връща само един вместо три пъти. Но истината е друга. Той не прави курс отиване и връщане, а само отиване. И там стои с месеци, за да работи на местния пазар за българска заплата, в повечето случаи с минимални осигуровки и да живее скотски, за да може така да подбива конкуренцията шефът му и да печели за сметка на крепостния му труд. Затова е страхът на заинтересованите, че няма да издържат всички, ако се приеме този план. Защо? Нима другите шофьори също спят в кабината си и сега ние ще хлътнем с тези разходи? Нима тези примитивни условия, в които са поставени по необходимост да се трудят и живеят, са нормални? Нима е лукс веднъж месечно да се прибереш за малко у дома? Ако такива разходи могат да съборят една фирма, то представяме си каква е тя. И може би е по-добре да фалират няколко такива дикенсови капиталисти, за да спрат останалите да се отнасят така към хората си както по време на социализма, когато обезличаването беше практика и човекът се считаше просто за винтче  в механизма на „новия строй”.

Ето затова искахме просто да се чуе и думата на самите шофьори, а не да ги третират като безгласни същества. Нищо повече. За да не вземат някой ден тези хиляди души, на които сега отнемаме дори правото на мнение, да донесат на връщане от Франция от онези жилетки – светлоотразителните.

Иван Сариев

Каква стана тя

Нашият петъчен салон

ПРЖЕНА МЕШАВИНА Преди години си купих пакетче сръбско кафе, на което пишеше „Пржена мешавина”, което на български означава „смес”. Сетих се за „мешавината” в съботната...

Войводите от Войводиново

Един побой, битово-криминален случай в пловдивското село Войводиново, прерасна отново в междуетнически конфликт. Както е ставало много пъти преди това – в Катуница, в...

НАЦИОНАЛНИЯТ ТЮФЛЕК

Гледах телевизионно интервю с г-н Михаил Вешим, в което той направи сравнение между матраците с „мемори пяна“ и някои наши сънародници: „Оказва се, че...

КАКАВАНИ, управлявани със здрава ръка

Думата какаванин е позабравена бабешка дефиниция за човек, на когото нищо не му върви, защото нищо не знае, нищо не може да прави като...

БОНИ И КЛАЙД ПО ДРАГАЛЕВСКИ

С Аполон на рамо Чудни неща станаха, докато българският народ беше потънал в дебелите празнични софри и се двоумеше зелеви ли сърми да предпочете, лозови...

Когато гръм удари, КАК ДЕЛОТО ЗАГЛЪХВА

През октомври 2014 г. стана една вече позабравена трагедия. При мощен взрив на противопехотни мини, докарани от Гърция за унищожение, в завод „Миджур” в...

Коледна проповед към Финландкишията

На улицата, точно пред входа на жилищната ни кооперация, разчертаха паркомясто за инвалиди. Сложиха знак, а асфалта оцветиха в синьо. Във входа ни няма човек...

Изненади от Панаира на книгата

КРЪСТНИК Издателство „Зависимост” предлага ново издание на романа „Кръстникът” от Марио Пузо. То е с предговор от финансовия министър Владислав Горанов. В своя предговор Горанов...

Който сее мизерия, жъне бунтове

Знаете ли кои са ония двамата пред Софийския университет? Не, не са Климент Охридски и брат му – в грешка сте. Да започнем малко по-отдалеч. Защо в...

Най-четени