ПАРАДОКС Омерзени, осквернени души пак като риба се мятат… Свободата на словото задуши словото на свободата. БИВШИ НАДЕЖДИ Не бях по-различен от вас. Бях от благоприличните, накълцани в обща тава зеленчуци-величия. На „MAX“ заопърля ни пек. Бухнахме в пот уханна – сплотени в тавата, размекнати от мехури и рани. И който надигна глава, пръв изгоря […]

Монетата от бронз бе доста звънка, така че с пълно право се наложи в езика изразът „Парата дрънка”. До днеска да се заличи не може. Металните пари сменени бяха с парични знаци от хартия тънка. По-тихо и от мишка шумоляха, но пак си викахме „Парата дрънка”. Щом пачката получи, на момента започва получателят да дрънка, […]

Млъкнете и не говорете, говорещи глави, неможещи да разберете в какъв капан ви улови несекващият говор ваш, на чужди говори дублаж. Все вие там по всички теми, останалите да са неми. От говор като ги лишихте и с говор заглушихте, самоубийствено сгрешихте. Забравяте, че немия, от глас и слух лишения, природата го възмездява чрез качества […]

Първо паша, после ближа сол – ето я надеждата говежда. Но защо присвит на своя стол, оня там под вежди ме поглежда?! И защо държи в ръката нож? Та нали да се пореже може! Той, стопанинът, не ми е лош и за него често се тревожа! Но защо днес пашата спести? Но защо ме върза […]

Днес по тъмно бай Джевдет се събуди и адет нали има на Доган да се кланя, бре – таман да му стори темане, зад гърба си: – Не, не, не! – чу и що да види – сам там, внушителен, голям, изтопорчил се Делян и му вика: – Бай Джевдет, май дойде и твоя ред! […]

(стара песен в нов десен) Момчето, което мълчи в ДеПеСето и лаф не обелва дори Аз ли бях тогава? От мама наследство, игрички от детство – ех, всичко онуй, ДеПеСе, всичко отминава. Ах, колко години с онези мискини, години наред, ДеПеСе, умряха безвъзвратно. Къде са, кажи ми, кажи ми, кажи ми? Или си трай по-добре. […]

Все така живеем, толкова години: и това ще мине, другото ще мине. Къщата да стегнем, болест да преборим… Рожбата да видим, влязла в клас по-горен. Гледайки съседа – по-добре се движим. Ако не успеем, раните си ближем… Поздрав да ни праща синът от чужбина. Вкъщи да се готви само за двамина… Тъкмо да ни вейнат […]

(Идейката е открадната от Димчо Дебелянов!) Кажи, госпожо Двадесет и пета, от своя сейф какво ще ми дадеш, за да събудиш в душата ми клета Димчови „чувства заспали и стихнал копнеж?“ Какво ще правим утре с теб в Шенгена? Ще станем по-богати?… Се ла ви! С туй евро скъпо левчето заменям, но и цените – […]

Д-р Силви Кирилов, специалист уролог, е отворил незаконно лекарски кабинет в едно от помещенията на Парламента, където по време на почивките срещу заплащане извършва прегледи на простатата на депутатите. На обвиненията, че злоупотребява със служебното си положение, той е отговорил: „А по-добре ли е елитът на нацията да подмокря седалките в пленарната зала?”. Петър КЪРДЖИЛОВ

Какво е чудо станало в София града голяма! Скараха се, още сбориха юнак Делю хайдутин с Меди страшен войвода. Един си заптии водеше и пара в сандък сбираше, друг си сараи държеше и вярна раџ пазеше. Харно се те галеха, добър си себап сторваха, но кат си шербет пиеха, тежка разправа почнаха – кой да […]

Там някой каза: „България изгаря като свещ”. Тревожно, но неточно поетическо сравнение. Днес половин България пламти във адска пещ. – Горят гори,  прелитат врани със подпалени крила. Горят поля, едва спасени от пролетните наводнения. Димят села, горят села… Безсънни огнеборци призори очакват помощ – хеликоптер от чужбина… А колко милиони ще дадем за нови избори? […]

Дори съвсем да се обрули нашата държава – тя пак не иска да смени модела стар. Стар грешник задкулисно управлява. По-млад амбициозник вече е на старт… До тях и напористите момчета – сега, подир успешния провал, отново пробват си късмета: как от властта да вземат дял. Забравен е „Магнитски” днеска. От битката за власт кънти […]

Дават пари за пенсии, а не за култура. За да се мре от скука, а не от глад! * * * Преди ни лъжеха и имаше цензура. Сега няма цензура – лъжат ни нецензурно! * * * Да знаеш чужди езици, без да знаеш български, е като да караш кола без книжка. * * * […]

(съвременен политфолклор) Залюби Бойко Деляна, че е като мома мъжкарана – оправна, хем и работна, работна, хем и имотна. Но го Деляна не иска. – Стар си за мене! – изписка. – Млада си Кирча аз любя, по него ума си губя. Кирчо е бил у Канада – има канадска ливада, има фасон, алаброс и […]

новогодно обръщение на Христо Стоичков Скъпи българи, съграждани, от юнашка майка раждани! Питате ли как тъй всичко съм постигнал аз, Стоичков? Ами, имам прости цели – да Играя и Пичеля! Ето – днес си хвърлям зарче, поигравам на комар, че тайната ми на късмета е да джуркам във ефбета! Да ме бутнеш и на сън […]

Ани Луус (1893-1981), писателка „Феминистките все тръбят по разни сборища, че жените били по-умни от мъжете. Това е вярно, но трябва да се пази в тайна, защото иначе се проваля цялата конспирация”.   Артемис Уорд (1834-1867), изпълнител на скечове „Най-щастлив съм, когато безделнича. Мога да прекарам месеци, без да свърша каквато и да е работа. […]