Вестник Стършел – хумористичният вестник на България

- Докторе, ще живее ли?
- Да.
- Ама наистина ли?
- Абсолютно.
- Абсолютно сигурно ли е?
- Стига сте ми пробутвали тия пари, не разбрахте ли, че няма да ви убивам тъщата!

Както са тръгнали нещата, скоро май у нас няма да има и помен от пенсионната система.
Затова пък пенсионната реформа ще е вечна!

- Много си весел днес!
- Получих още едно писмо от съдия-изпълнителя. Най-отгоре пише „Последно уведомление”.
- Кое му е хубавото?
- Как кое – значи вече няма да ме тормози!

– Много мразя, когато просяците по ъглите подрънкват със стотинките в чашките си. Защо им доставя такова удоволствие да показват, че имат повече пари от мен!

В една много голяма страна диктаторът обичал да стои с главата надолу.
За да не му е скучно сам, обърнал цялата страна с главата надолу. Тия, които не били съгласни, ги ругали, пердашили и дори тикали в обърнатия затвор. Страната стояла стабилно на главата си, но разбира се, не можела да ходи.
Понякога на площада излизали хора, които си стояли на краката и настоявали нещата да си се върнат в нормалното положение и всички им се смеели…

Двама братя плахо подават на баща си училищните си тетрадки – целите в червено от бележките на учителката. Напрегнато очакват резултата, скрити от родителския гняв в кухнята. След известно време от хола се чуват ругатни: „Изроди, безделници, некадърници, мързеливи добитъци…”
Пауза.
След това – отново – „Кой ви е учил на това бе, идиоти, дегенерати, тъпаци…”
По-смелият от братята поглежда през ключалката.
- Няма страшно – тате гледа мач.

Жената нежно шепне на мъжа си:
– Миличък, хайде вече в леглото… Че гостите се изпонапиха, ще вземе някой да те настъпи…

На вратата се звъни. Бабата поглежда през шпионката, гледа – отвън чакат двама санитари.
- Кой е?
- От моргата.
- Че ние нямаме умрели!
- Бабо, не се мотай, имаме си норма!

Първолаче:
- Мамо, какво е 69?
- Как да ти обясня… Това е една такава по­за, при която…
- Това го знам! Кажи ми дали е четно или нечетно число!

Знаете ли, че…
За да разбирате вицовете – трябва да четете новините. А за да разбирате новините – задължително е да четете вицове.

Констатация:

- Като гледам по улиците как хората си носят маските, ми става ясно защо презервативите вече изобщо не помагат…

– Като гледам новините ми дойде наум как пенсиите да се вдигнат двойно.
– Как?
– Ами, ако премиерът влезе в казиното и заложи на червено целия държавен бюджет – мислиш ли, че ще загуби? Ето ти пари и за пенсии, и за заплати, и за всичко!

Знаете ли, че...
Когато хубаво си хапнеш, можеш за известно време да забравиш за глада.
Когато добре поработиш, можеш до другия ден да забравиш за работата.
Когато се позанимаеш със секс, мошеш поне за малко да забравиш за жените.
А когато хубаво си пийнеш, може задълго да забравиш и за глада, и за работата, и за жените, и за всичко друго, което би попречило на по-нататъшния запой!

Кратко съдържание на четирите тома на „Война и мир”:
„Пиер Безухов се жени за любимата на загиналия във войната свой най-добър приятел, който го бил посъветвал никога да не се жени”.

Знаете ли, че…

От следващия понеделник и пощальоните ще работят вкъщи.
Те ще четат писмата ви и ако има нещо интересно, ще ви звънят по телефона, за да ви го разкажат.

В магазина.
- Съжалявам, но вие сте без маска и не мога да ви обслужа.
- Забравих я вкъщи!
- Можете да си купите от нас.
- Е, как да си купя от вас маска, след като на купувачите без маски нищо не продавате!

Седял си древногръцкият мислител Сократ на брега на морето и си мислел за нещо.
Някакъв запъхтян човек го попитал:
- Оттук току-що претича един убиец, не го ли видя?
- А какво е това – убиец? – попитал мъдрецът.
- Човек, който е убил друг човек.
- Значи – палач?
- Не, този уби без присъда.
- Войник?
- Не, такъв, който убива хората по домовете им.
- А – въздъхнал мъдрецът, - съжалявам, лекар оттук не е минавал…

Между ценители на изкуството:
- Знаеш ли, новата екранизация е направена съвсем точно по книгата! Аз дори заспах на същото място!

На женените им е лесно. Ако стане нещо, могат да се разведат. Виж, с ергените работите стоят много по-зле – ако стане нещо, им се налага да се женят!

Столетник стига до просветление:
– Като чета как децата на звездите пишат за родителите си в мемоарните си книги, започвам да разбирам защо някои животни си изяждат потомството.