ГОРИЛАТА

Аз съм горила, тоест по професия съм горила. Наеха ме преди четиринадесет месеца. Отначало думата горила ме смущаваше и преди да се реша да приема тази служба, бях останал без работа почти шест месеца, живеех с пенсията си, но после си казах, че ние — жена ми и аз — не можем повече да продължаваме така само заради една дума.

Не знам защо ни наричат горили, пък и не ме интересува. Зная само, че в документа за постъпването ми на работа пишеше „частен агент в службата за лична охрана“. През първите дни, когато чувах да казват думата „горила“, винаги се стрясках, дори да ставаше въпрос за горилата от зоологическата градина… Сега вече не ми прави впечатление, макар че дечурлигата ми викат „Горилата“, когато минавам по нашата улица. Е добре де, горила съм, какво от това? Професия като професия и дори доста добре платена. Същите онези. дето ми се подиграваха, сега идват да ме питат дали не мога да им намеря и на тях място за горили. За около година си купих нова кола, купих и пералня на жена ми. Скоро смятам да изхвърля стария телевизор и да си взема нов, цветен и с канали за чужбина.

След убийството на Моро много горили подадоха оставките си. Аз си направих сметка и реших да остана. Нашият директор не се занимава с политика, мисли си само за парите и значи не виждам защо трябва да го убиват. Единствената ми грижа е ревматизмът, защото трябва да вървя напред-назад пред сградата, където е бюрото на директора на концерна, независимо дали вали, или има мъгла. Трябва да внимавам да не би наоколо да се навърта някой подозрителен тип като ония момчетии с бради или мръсните студенти, натъпкани с опиати, които скитат с бутилки бензин под палтата. Подозрителните ги отличавам най-вече по брадите. Ако видя някого от тях, трябва само да направя знак към прозореца на сградата, където стои една друга горила с радиотелефон, който веднага организира наблюдението му. За една година вдигнах много пъти тревога, но нищо не се случи.

Аз и другите горили бяхме наети, за да защитаваме директора срещу такива, които се готвят да го отвлекат. Но трудно ще им бъде да го заловят — точно него, дето има толкова много горили, между които съм и аз. Но всеки път, когато отвлекат някого, за нас е само от полза, защото по тоя начин всички едри богаташи се уплашват и наемат още горили. Вече сме четирима пред сградата на директора, но казват, че щели да наемат още двама. Шест горили са сложени на пост по пътя между сградата и вилата, в която живее. Освен това има двама телохранители, тоест две въоръжени до зъби горили, които винаги са в коридора, докато работи, или вървят до него, когато отива в града, а когато си е вкъщи, и те живеят там и спят там, тоест изобщо не спят, защото трябва да стоят будни цяла нощ, на смени. Разбира се, и двамата са отлични стрелци и шампиони по свободна борба. Казват, че взимали по четири хапчета „Прелуднн“ на ден, за да бъдат във форма. „Прелуди-нът“ е един опиат, който дава много сила и сигурност.

В джоба ми винаги е моят „Берета“ 6.75, но не мисля, че някога ще го извадя. Искрено казано, ние, горилите, изпълняваме ролята повече на плашила. В случай, че някой се осмели да опита да го отвлече, ние можем да вдигнем голям шум, като стреляме във въздуха, можем да се обадим на полицията или да привлечем вниманието па минувачите. Всички сме пенсионери, бивши карабинери или бивши полицаи и значи сме големи специалисти, но и сме много предпазливи. Никога няма да започнем да стреляме по бандитите, защото знаем, че веднага ще ни убият. Ако случайно някой ден нещо стане, ясно е, аз първи ще изтичам да се скрия. Когато намеря сигурно място, тогава може да започна да стрелям във въздуха, да се обаждам на полицията или да викам, но да се изправя срещу бандитите — това няма да стане. Винаги когато виждам някого от онези с брадите да се приближава, веднага вдигам тревога, за да покажа, че не спя и че си заслужавам заплатата.

През двадесетте години, докато бях полицай, кракът ми не беше стъпвал извън Италия. Откакто съм горила — малко повече от година, — два пъти ходих в Кайро, в Египет и три пъти в Лондон, за кратко. Един там ни купува билетите, изпраща ни до летището и ни натоварва в самолета, а когато пристигаме, закарва ни в хотела и ни обяснява какво трябва да правим. Почти винаги е едно и също: да вървим напред-назад пред хотела, където е отседнал директорът, или пред ресторанта, където се храни, или пък пред сградата, където отива да движи сделките си. В чужбина често ни дават компенсациите за неделите и за нощните дежурства, които се плащат двойно. Освен това на ден има по десет хиляди лири награда, тъй че като имам свободно време, отивам да погледам малко по магазините и да купя някой подарък на жена ми и дъщеря ми. От Кайро им донесох два шала от камилска вълна. Никога не съм знаел, че камилите давали вълна! Последния път, като бях в Лондон, си купих лула, да си пуша вкъщи. Като съм на служба, пуша само цигари. Една горила, която пуши лула по улиците, според мен е глупост.

Както вече казах, що се отнася до мен, аз съм си доволен от работата и от заплатата. Единственото е. че ми се обажда ревматизмът, който се засилва особено в студените дни, в мъглата на Милано. Ако трябва да остана четвърт час повече, аз не протестирам и сега-засега отказах да се запиша в профсъюза на горилите, който скоро беше създаден. Както разправят, искали да се борят за обезщетение за опасан труд и за строго спазване на работното време. Страхувам се, че ако и ние започнем да правим стачки, работодателите ни накрая ще ни изгонят всичките и ще наемат разни имигранти. Иначе казано, преди да се запиша в профсъюза, трябва сериозно да си помисля. Между другото, не искам никаква политика, защото не искам да се набърквам в нищо. Когато ми казват, че нашият директор имал нещо общо с фашистите, аз се правя, че не разбирам. Винаги постъпвам така и затова съм бил начисто с шефовете си през всичките двадесет години, в които бях в полицията.

Преди няколко дни шефът ни ме извика и ми предложи да премина на служба при друг директор. Попитах защо, дали не са били доволни от мене, и той ми каза, че напротив, били много доволни и че нашият директор ме отстъпвал на другия, за да ми направи лична услуга, защото там съм щял да получавам по-висока заплата. Тогава се съгласих и отидох на новата служба. Обясниха ми, че работата ми ще бъде различна, че ще трябва повече да се движа из града в автомобил, че ще трябва да се обличам с дрехите, които ще ми дават и че вече няма да кръстосвам напред-назад по студа и в мъглата. Това — казах си — е много добре за мен.

Подстригаха ме доста късо и ми обръснаха дори мустаците. След това ме заведоха при един луксозен шивач и ми поръчаха осем костюма. Откакто постъпих на служба при новия директор, трябва винаги да нося и вратовръзка. Всяка сутрин идват да ме вземат с кола и ме закарват в едно бюро, където трябва да се преоблека от главата до краката, както ми заповядат, и да бъда на разположение. Отвреме-навреме ме карат да излизам. На входа ме чака един „Ситроен“ със запален мотор. На волана седи шофьор, който никога не разговаря с мен и той е нещо като горила, но като че ли е ням. Опитах се няколко пъти да го заговоря, но той ме прекъсваше и казваше, че прави това, което му е заповядано и не знае нищо. Даде ми да разбера, че би трябвало и аз да си мълча и да не задавам много въпроси. Там, където спираме, винаги ме чака някой и ме води в някоя канцелария или в някоя празна заседателна зала, или пък в някоя малка стая. Понякога ми носят кафе и после ме оставят сам, докато отново не ме вземат, за да ме качат на „Ситроена“ със същия шофьор. Случвало се е да ме завеждат на летището, вкарват ме в тоалетната и ме оставят там за няколко часа, след това отново ме връщат. С други думи, карат ме да правя доста странни неща н не мога да разбера защо е всичко това и защо ми плащат толкова много. Говорихме си с жената, но и тя не разбира нищо.

Вчера в един вестник видях снимката на моя нов директор. Никога не съм го виждал наживо. Страшно се изненадах. Той бил горе-долу на моята възраст, малко плешив като мене н късо подстриган, без мустаци, с дълъг нос и голяма уста. Иначе казано, приличаме си като две капки вода. Жена ми много се ядоса, но не разбрах точно защо. Каза само, че според нея трябва да напусна или да поискам обяснения. Аз започнах да се смея. Сигурно е съвпадение — й казах. Тази служба ми харесва и като не се смята това, че ме затварят в тоалетната. Всъщност живея като богаташ. Нямам никакво желание да напускам или да сменям работата. Може да се запиша в профсъюза на горилите, за да доставя удоволствие на жена ми, а после ще се опитам да поискам увеличение на заплатата за опасен труд.