MORTI  Когато бях малък, разказваха, че човек като умирал, не разбирал това. Едва дълго след като отидел на гробищата, му ставало ясно къде е. Значи тъй – умира, слагат го в ковчег, погребват го с церемония, както следва, после насипват пръстта. Но по някое време човекът иска да се изправи, главата му се удря в […]

ГОРИЛАТА Аз съм горила, тоест по професия съм горила. Наеха ме преди четиринадесет месеца. Отначало думата горила ме смущаваше и преди да се реша да приема тази служба, бях останал без работа почти шест месеца, живеех с пенсията си, но после си казах, че ние — жена ми и аз — не можем повече да […]

ДОКТОРЪТ Ако питате мен, по-дебелокожи и дебелооки от лекарите на този свят няма. Безобразно дебелооки! А какво презрение към човешкия живот! Болен сте, докторът идва. Преглежда ви, преслушва ви, задава ви въпроси, а мислите му са някъде другаде. Пише ви рецепта и казва: „Ще мина пак.“ Бъдете сигурен – той положително ще мине и ще […]

НЕРАЗДЕЛНИ Преди Коледа жена ми ме изгони за четвърти път. Рекой й: да оставя поне гирата тука, да не я мъкна, три пъти вече я разнасях насам-натам, откъсна ми ръцете. Но тя само извика: вън! – и аз си награбих дрехите, книгите, нейна снимка в рамка и гирата, допих ракията от шишето в кухнята и […]

Виолетовата рокля Нека се занимаем сега с цвета, известен като виолетов. Този цвят с право е получил признание сред синовете и дъщерите на човешкия род. Императорите го обявяват за свой отличителен цвят. Гуляйджиите в цял свят се стремят да докарат цвета на носовете си до този топъл оттенък, който се получава от смесването на червено […]

ВИЗАНТИЙСКИ ПОБЕДИ Ако читателят все още помни, преди години в нашата зоологическа градина имаше великолепна двойка бенгалски тигри на име Мишо и Цеца. Миналата година по това време на Мишо и Цеца им се намери тигърче, което получи името Густав, а тази година от всичко казано дотук остана само едната поука, която ще си извадим […]

ЛЪЖАТА Водната струя, магнитът, парата, електричеството и радиото са големи природни сили, по-могъщи от човека и от всичките му изобретения. Тези сили привеждат в движение всичко, повдигат и събарят всичко. В сравнение с тях човек е безсилен и нищожен. И все пак съществува една сила, една проява на човешкия дух, която е по-могъща от всички […]

Ракиено време – Видиш ли тая какъв къч хвърля? Лъжливия протяга ръка през масата, ръчка ме в гърдите и се подхилва. Току-що сме дигнали чашите да се чукнем, но той отдръпва своята и аз се обръщам назад. По улицата върви млада или както казват нашите, налята булчица, върви си бързо-бързо и гледа право пред себе […]

КРАЙ МОСТА Закърпиха ми нозете и ми дадоха работа, която мога да извършвам седнал: броя хората, минаващи по новия мост. Доставя им удоволствие да доказват усърдието си с числа, просто се опияняват при вида на това безсмислено нищо, съставено от няколко цифри. И ето, че по цял ден, да, по цял ден като часовников механизъм […]

БЪДИ НЕИЗВЕСТЕН Риж и гърчав, без следа от благороден произход, с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-голямо удоволствие гоним от двора си. Не че той се натискаше да пази покоя и богатството някому, но ей-така, от любопитство, понякога му се искаше да надзърне зад някоя ограда, за да види […]

Ама абсолютно нищо ти нямаше  Пребледнелият млад мъж седна внимателно на ниския стол и отпусна главата си на една страна, така че хладната басмена тапицерия да облекчи пламтящите му буза и слепоочие. – О, Боже – стенеше той. – О, Боже, о, Боже, ох! Момичето с ясни очи, безгрижно седнало на кушетката, му се усмихваше […]

ЧОВЕКЪТ – ВЕНЕЦ НА ПРИРОДАТА Не си спомням точно коя година беше, но тогава глиганите така се бяха размножили, че вадеха картофи от нивата на горското стопанство. Българската реколта от картофи пропадна заради глиганите и в страната бяха внесени полски картофи. До тях глиганите вече нямаха достъп, тъй като пратките отиваха в складовете на „Търговия […]

ЛЮБОВТА НА БОРСОВИЯ ПОСРЕДНИК Питчър, довереният чиновник в кантората на борсовия посредник Харви Максуел, допусна на инак безизразното му лице да се изпише известно любопитство и изненада, когато в девет и половина работодателят му влезе живо в кантората, придружен от младата си стенографка. С едно отривисто „Добрутро, Питчър“ Максуел се засили към своето бюро, като […]

Из легендарната книга „Москва – Петушки“ Есино – Фрязево Започна се шумолене и мляскане. Сякаш онзи пианист, който пиеше ли, пиеше, вече е изпил всичко, потънал е в косата си и е засвирил етюда на Ференц Лист „Шумоленето на гората“, до диез минор. Пръв заговори черномустакатият с жилетката. И не знам защо, адресираше думите си […]

ПОСЛЕДНАТА СТАЧКА НА БОКЛУКЧИИТЕ Това се случи сутринта на 22 декември. Камионът додж, служебен номер 207,  на Главното управление на чистотата, работеше с пълна пара на улица „Ареналес“. Екипът му от четирима работници беше разпределен по двама души на тротоар. Колата бе спряла в средата на платното и това предизвика негодуванието на Исидоро Камусо – […]

МАРКОВАЛДО В СУПЕРМАРКЕТА В шест вечерта градът падна във властта на консуматорите. През целия ден работещото население не правеше нищо друго, освен да се занимава с някакво производство – главно на стоки за дома. Но в определения за край на деня час – клик! и сякаш невидим прекъсвач прекъсна производствения процес и всички като по […]