ЛЪЖАТА Водната струя, магнитът, парата, електричеството и радиото са големи природни сили, по-могъщи от човека и от всичките му изобретения. Тези сили привеждат в движение всичко, повдигат и събарят всичко. В сравнение с тях човек е безсилен и нищожен. И все пак съществува една сила, една проява на човешкия дух, която е по-могъща от всички […]

Ракиено време – Видиш ли тая какъв къч хвърля? Лъжливия протяга ръка през масата, ръчка ме в гърдите и се подхилва. Току-що сме дигнали чашите да се чукнем, но той отдръпва своята и аз се обръщам назад. По улицата върви млада или както казват нашите, налята булчица, върви си бързо-бързо и гледа право пред себе […]

КРАЙ МОСТА Закърпиха ми нозете и ми дадоха работа, която мога да извършвам седнал: броя хората, минаващи по новия мост. Доставя им удоволствие да доказват усърдието си с числа, просто се опияняват при вида на това безсмислено нищо, съставено от няколко цифри. И ето, че по цял ден, да, по цял ден като часовников механизъм […]

БЪДИ НЕИЗВЕСТЕН Риж и гърчав, без следа от благороден произход, с проскубана козина, пълна с репеи, песът беше от ония, дето с най-голямо удоволствие гоним от двора си. Не че той се натискаше да пази покоя и богатството някому, но ей-така, от любопитство, понякога му се искаше да надзърне зад някоя ограда, за да види […]

Ама абсолютно нищо ти нямаше  Пребледнелият млад мъж седна внимателно на ниския стол и отпусна главата си на една страна, така че хладната басмена тапицерия да облекчи пламтящите му буза и слепоочие. – О, Боже – стенеше той. – О, Боже, о, Боже, ох! Момичето с ясни очи, безгрижно седнало на кушетката, му се усмихваше […]

ЧОВЕКЪТ – ВЕНЕЦ НА ПРИРОДАТА Не си спомням точно коя година беше, но тогава глиганите така се бяха размножили, че вадеха картофи от нивата на горското стопанство. Българската реколта от картофи пропадна заради глиганите и в страната бяха внесени полски картофи. До тях глиганите вече нямаха достъп, тъй като пратките отиваха в складовете на „Търговия […]

ЛЮБОВТА НА БОРСОВИЯ ПОСРЕДНИК Питчър, довереният чиновник в кантората на борсовия посредник Харви Максуел, допусна на инак безизразното му лице да се изпише известно любопитство и изненада, когато в девет и половина работодателят му влезе живо в кантората, придружен от младата си стенографка. С едно отривисто „Добрутро, Питчър“ Максуел се засили към своето бюро, като […]

Из легендарната книга „Москва – Петушки“ Есино – Фрязево Започна се шумолене и мляскане. Сякаш онзи пианист, който пиеше ли, пиеше, вече е изпил всичко, потънал е в косата си и е засвирил етюда на Ференц Лист „Шумоленето на гората“, до диез минор. Пръв заговори черномустакатият с жилетката. И не знам защо, адресираше думите си […]

ПОСЛЕДНАТА СТАЧКА НА БОКЛУКЧИИТЕ Това се случи сутринта на 22 декември. Камионът додж, служебен номер 207,  на Главното управление на чистотата, работеше с пълна пара на улица „Ареналес“. Екипът му от четирима работници беше разпределен по двама души на тротоар. Колата бе спряла в средата на платното и това предизвика негодуванието на Исидоро Камусо – […]

МАРКОВАЛДО В СУПЕРМАРКЕТА В шест вечерта градът падна във властта на консуматорите. През целия ден работещото население не правеше нищо друго, освен да се занимава с някакво производство – главно на стоки за дома. Но в определения за край на деня час – клик! и сякаш невидим прекъсвач прекъсна производствения процес и всички като по […]

На 16 декември се навършиха десет години, откакто ни напусна нашият колега Йордан Попов. Смешна му памет! Да си спомним за талантливото му перо с един негов коледен разказ. ДОБРАТА САМАРЯНКА С наближаването на коледните празници столицата ставаше все по-оживена, облените в светлина и пъстри реклами булеварди „Витоша“ и „Мария Луиза“ привличаха красивите българки така, […]

И Я ЧЕ ИЗОКАМ НЕКОЙ ДЕН Часът наближаваше шест. Чиновниците от стая № 5 отдавна бяха престанали да работят. Младшият писар, скрил между преписките една картичка, изобразяваща гола жена, жадно я разглеждаше. Деловодителят, отмахнал стъклото на старовремския си часовник, от един час почистваше циферблата с една кибритена клечка и се мъчеше да разплете увития около […]

ВИЗИТА На Ивановден отидох да посетя госпожа Мария Попеску, стара моя приятелка, и да я поздравя за именния ден на единствения є син Йонел Попеску — много мило детенце на около осем години. Не исках да отида с празни ръце и занесох на момченцето една много голяма и много еластична гумена топка. Вниманието ми зарадва […]

Престъплението, което чичо Бонифас разкри Този ден пощенският раздавач Бонифас, излизайки от пощата, установи, че днешната му обиколка щеше да бъде по-кратка от обикновено, и много се зарадва. Беше му поверена околността на градеца Вирвил и когато се завръщаше вечер с широки, уморени крачки, раздавачът имаше понякога повече от четиридесет километра зад гърба си. И […]

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ДИВИТЕ ЗАЙЦИ   – Държавата иска всичко да знае – говореше човекът от статистиката. – Стига да каже, и тревата по тая ливада ще преброим. Те вървяха по ливадата и меката зелена трева, поникнала след косенето, покорно лягаше под краката им. Есенната роса падаше, където минеха, назад оставаха тъмните им дири. Цървулите на […]

РАЖДАНЕТО  НА  ГЕНИЯ   Художникът Пиер Душ довършваше един натюрморт — цветя в аптекарски буркан и патладжани в чиния, когато писателят Пол-Емил Глез влезе в ателието му. Глез погледа няколко минути работата на приятеля си и отсече: – Не. Художникът вдигна изненадан глава и престана да заглажда един патладжан. — Не! — повтори Глез. — […]