Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Класика в жанра

Матвей ВЪЛЕВ (1902-1944)

Матвей Вълев, (Димитър Христов Вълев) e роден на 21.Х. 1902 г. в Ямбол и е известен като един от „скитниците” в българската литература – през лятото на 1923 г., ненавършил 21 години, заминава в Берлин при своя брат и остава там седем години. От началото на 1931 г. до края на 1934 г. живее в Бразилия. След като се завръща, сътрудничи в периодичния печат със статии, репортажи, очерци, пътеписи; пише разказчета и пиески за деца. Един от най-плодовитите и най-популярните у нас автори през 30-те и началото на 40-те години на ХХ век. Заминава на фронта през Втората световна война и на 7 ноември 1944 г. безследно изчезва след сражение край с. Бугарени, Кумановско.
Публикуваният разказ е от книгата „Хумор и сатира“, издателство „Стилует“.

ЗАЩО Е АНГЛИЯ ВЕЛИКА?

За да си побъбрят насаме по някои въпроси, държавниците понякога устройват тъй наречения дипломатически лов. И аз като тях – тръгнах днес на лов. Но вместо зайци и сърни, успях да ударя в някои чужди списания само няколко анекдота.

***

Покойният Георг V, крал на Великобритания и Ирландия, император на Индия, имал навик всяка сутрин точно в девет и половина часа да води дълъг разговор със сестра си, принцеса Виктория.

Според собствените му думи техният разговор невинаги можел да се нарече любезен.

Една сутрин, в обичайното време, телефонът на принцесата звъннал. Тя взела слушалката и започнала разговора:

– Ало, ти ли си, стари палячо…

Веднага обаче се намесил гласът на телефониста:

– Една секунда, Ваше височество, на телефона още не се е явил лично Негово Величество!

***

Уелският принц Едуард Алберт, който се прочу по-малко с кратковременното си царуване и повече с връзките си с мадам Симпсън, се дърлял веднъж с един епископ. Малко раздразнен, епископът посочил към небето и отсякъл:

– Ваше височество, не забравяйте, че има един, който е по-силен от всички…

– Да, известно ми е, това е бирникът! – прекъснал го принцът.

***

Естествено, в тия два стари анекдота не можем да дирим истинската причина за силата на Англия. Повече може да се предполага, че тя лежи в произхода на древните английски родове. По една случайност намерих кратка бележка за виден английски дом: „По бащина линия Анструтците произхождат от рода на прословути датски разбойници, които преди осемстотин години нападнали Англия. По майчина линия праотците на Ян са считали за родоначалник на своя дом оня граф дьо Траси, който е замесен в убийството през 1170 година на свети Тома от Бекет, наречен още Кентърберийски. Както се вижда, Ян произхожда от знатен и благороден род.”

Това вече допринася нещичко към изясняване на въпроса.

***

Правнуци на такива честни родители, английските лордове не пропущат случая да се проявят и като любители на изкуствата.

Художникът Рудолф Колер бе прочут във и вън от родината си като „швейцарски художник на животни”. Макар и в другите си картини да е бил голям майстор, Колер все наново се връщал при своите животни и ги рисувал с най-голяма любов.

Веднъж при художника пристига един лорд, един от ония лордове, за които в колониите хиляди туземци берат и обработват памук. Същински джентълмен, лордът влязъл в ателието с пура в уста, огледал се и кимнал пренебрежително към художника:

– Добър ден…

Рудолф Колер се изправил пред него:

– Какво обичате?

– Вие ли сте художникът, който рисува глупавите говеда?

– Тъй вярно, аз съм същият! – отвърнал Рудолф Колер и пуснал облак смрадлив дим от старата си лула в лицето на лорда. – Навярно, ваше сиятелство, идете при мен, за да ви нарисувам?

***

В салоните на видните английски семейства по-рядко се говори за роби и гладни индийци, по-често за милосърдие, наука и изкуства. Една отдавнашна лейди, известна като много културна, навремето си редовно канила на своите журфиксове сказчици, които изнасяли на събраните аристократи кратки, но злободневни реферати. Едно от големите събития за своето време бе прокарването на презокеанския подводен кабел от Европа за Америка. Нашата лейди поканила един професор, който в салона є накратко обяснил на елитния свят какво представлява всъщност този кабел. След като казал всичко, което интересува слушателите, професорът се поклонил и се дръпнал настрана. Образованата лейди отишла при него, подала му ръка и се отблагодарила със следните думи:

– Драги приятелю, с притаен дъх изслушахме сведенията за подводния кабел. Сега всичко ни е ясно. Само едно не можахме да разберем – дали телеграмите, които ще се изпращат по кабела от Европа за Америка, няма да се измокрят във водата?

***

В края на краищата остава открит въпросът, защо е Англия велика?

На пръв поглед това е по-просто и от кабела. Работата обаче е в действителност по-сложна. Между многото хора, които са се помъчвали да дадат правилен отговор, е и известният Томас Хенри Хъкслей. Запитан защо Англия е велика, той отговорил:

– Само благодарение на старите моми. На тях Англия трябва да бъде во веки благодарна за своите силни и здрави мъже, които я направиха велика.

Запитвачът го погледнал изумен, но Хъкслей не го оставил да чака, а продължил:

– Искате да знаете нещо повече? Добре. Ето моята логика. Англичанинът дължи силата си на чудесното месо от добре отгледани говеда. Каква паша обичат говедата най-много? Естествено, червената детелина. Обаче, за своето развитие червената детелина се нуждае от дивите пчели, които извършват опрашването. За съжаление мишките са страстни любители на дивите пчели, те издирват кошерите им и ги унищожават поголовно. Представете си какво би се случило, ако мишките се множат свободно! Те биха унищожили постепенно дивите пчели и нашите прочути детелинови ливади ще бъдат завинаги загубени. Слава Богу, че в света съществуват котките – те ядат мишките и спасяват по тоя начин дивите пчели и детелината, осигуряват, значи, добрата паша на английските говеда. Е, добре, кой се грижи за котките? Естествено, старите моми. Ясно ли ви е сега, защо Англия трябва да бъде благодарна на старите моми за своето величие?

Класика в жанра

КАК СИ ЯДОХ ОБУВКАТА

Ромен ГАРИ (1914 – 1980) Пустинята Аризона простираше пред мен трънаците и камъните си, хилавата растителност и изсъхналата си земя. Това е пейзаж, който подхожда...

80 години от рождението на Станислав СТРАТИЕВ

ЖИВОТЪТ, МАКАР И КРАТЪК Животът, макар и кратък, е пълен със случайности. Тъкмо човек си въобрази, че е най-висшето творение на природата, венец на нейната хилядогодишна...

КАФЕ СЪС САЛАТА

Бранислав Нушич (1864 – 1938) Сигурно ви изглежда чудно заглавието „Кафе със салата" и не можете да разберете какво искам да кажа с него. Чудно...

КОНСКА ФАМИЛИЯ

Антон Павлович Чехов (1860 – 1904) Генерал-майора в оставка Булдеев го заболяха зъби. Той жабуреше устата си с водка, коняк, слагаше на болния зъб тютюн,...

ЧОВЕКЪТ С ЧАДЪРА

РОАЛД ДАЛ (1916 – 1990) Искам да ви разкажа нещо много интересно, което се случи с мен и майка ми вчера следобед. Аз съм дванайсетгодишна....

90 години от рождението на МИРОН ИВАНОВ (1931 – 1988)

ОТ КОМ ДО ЕМИНЕ Може да се върви по тоя път и през равнината, може и с влак да се мине, с автобус или как...

О. ХЕНРИ (1862-1910)

СЪН В ЛЯТНА ПЕЩ Драги читателю, беше лято. Слънцето жареше с безмилостна жестокост големия град. Трудно му е на слънцето хем да бъде жестоко, хем...

Христо Пелитев (1927 – 2012)

НА РИБОЛОВ С ФОН  ДЮСЕЛДОРФ — Ако някога се съглася да стана министър — говореше последният български княз, — ще го направя само защото ще...

ГАРО ПАПАЗЯН СЪБИРА ПРИЯТЕЛИТЕ

Чавдар ШИНОВ на 2 х 40 В утрото на двадесет и осми май седемдесет и шеста година следователят от градската прокуратура Гаро Папазян – нисък...