На 16 декември се навършиха десет години, откакто ни напусна
нашият колега Йордан Попов. Смешна му памет! Да си спомним за
талантливото му перо с един негов коледен разказ.

ДОБРАТА САМАРЯНКА

С наближаването на коледните празници столицата ставаше все по-оживена, облените в светлина и пъстри реклами булеварди „Витоша“ и „Мария Луиза“ привличаха красивите българки така, както лавандулата привлича пчеличките, солидни господа слизаха от лимузините си да се поразтъпчат малко, да усетят студа по бузите си, дори трамваите скърцаха и виеха празнично, някак си приповдигнато и бодро, а не като в делника унило и измъчено.

Пред входа на адвокатската кантора фалшивият слепец Велко каза на рецидивиста Младен:

– Ама то не се трае, измръзнах вече. Ще ида да си уедря парите в кафенето и ти предлагам да идем при Надежда.

Рецидивистът мрачно гледаше пред себе си. За цял ден успя да свие само една дамска чанта с петстотин лева и една лъжичка за чай.

– Коя е тази Надежда? – попита намусено той.

От един уличен побой ухото му бе кьрвясало и сега в студа го болеше, вратът му бе схванат и той с мъка се обръщаше.

– Надежда, бе, забрави ли я? – удиви се фалшивият слепец Велко. – Добрата самарянка от квартал „Красно село“.

Рецидивистът плю ядно върху плочника.

– Не искам да ходя при добрата самарянка… Защо ли? Ами дразни ме с добротата си. Ида ли при нея, след това три дни не ми се краде нищо. Размеквам се значи, почвам да съжалявам тези, дето обирам. Не мога да понасям тази жена. Ще взема да я удуша и да се вкарам в още по-голям грях. Майната й на добрата самарянка!

– Ела, ела – продължи да го навива фалшивият слепец. – Знаеш ли каква топла супица е приготвила тя? Ще ти сипе паница супа, ще даде чиния свинско със зеле, а понякога и пача прави. Да идем, Младене, няма да съжаляваш.

– Казах ти, че не искам – заинати се рецидивистът. – Малко вероятно е да има пача, тъй като миналата година й откраднах тавичката. Тя ще ни кара да казваме молитва, преди да почнем да ядем, а накрая ще ни насили да пеем религиозни песни. Много мразим такива благочестиви прояви. Ако ми се пееха молитви, да съм станал поп, ай сиктир, остави ме на мира.

Фалшивият слепец се засегна:

– Извинявай, Младене, ти си друг човек, аз съм друг човек. Една супа топчета си заслужава молитвата. Стой тука, клинчасвай от студ, зяпай витрините и пий една гореща минерална вода от извора пред банята, аз отивам при Надежда. Имам нужда да усетя женска грижа.

Като го видя, че тръгва, рецидивистът се поколеба, след това го последва, леко накуцвайки:

– Чакай, бе, чакай малко, къде си се разбързал? Идвам с теб, защото няма да намеря адреса. Помня само къщи, на които съм разбивал бравата на вратата.

Добрата самарянка живееше в къща, подлежаща на събаряне, в квартал „Красно село“. Велко и Младен прекосиха градинката, минаха под лозата, изкачиха четирите стъпала и почукаха. Вратата се открехна и през нея мина едра бяла котка. После се показа и Надежда. Като видя рецидивиста и фалшивия слепец, тя се усмихна благо и рече:

– Заповядайте, заповядайте! Вратите на моя дом са широко отворени за гости като вас.

– Благодарим, госпожо Надежда! – рече фалшивият слепец и избута рецидивиста пред себе си. – И тази година за празника сте помислили за несретници като нас… Цялата ви къща ухае на вкусни манджи,.. Какви златни ръце и какво златно сърце имате, госпожо Надежда! Къде да поседнем?

Преди да ги настани на масата, добрата самарянка ги накара да си измият ръцете и им даде две отделни розови кърпи.

– Няма нужда да хабиме две – рече рецидивистът, но домакинята настоя.

Седнаха на голямата елипсовидна маса. Добрата самарянка постави пред всеки прибори за хранене и салфетки. Махалото на голям стенен часовник отмерваше времето, под него бе наредена малка елха с витлеемската звезда на върха.

Сбъдна се блянът на фалшивия слепец – Надежда влезе с порцелановия супник и те протегнаха като деца паниците си напред, за да им сипе от ароматната пуешка супа. След това разчупи една голяма пита и постави по парче до паница.

Рецидивистът веднага хвърли два залъка в паницата, но добрата самарянка го изпревари:

– Преди да започнем да се храним, нека благодарим на бога за това, което имаме на масата. Татко наш, който си на небето, да се свети името ти, да бъде царството ти както на небето, така и на земята. Хляба наш, който ни го даваш всеки ден, дай ни го и днес и прости нашите дългове…

Двамата сричаха след нея като големи деца, накрая Велко сръга Младен да се прекръсти. Той се прекръсти първо с лявата, а след това и с дясната ръка.

Започнаха да се хранят. Рецидивистът сърбаше така шумно, че фалшивият слепец няколко пъти го сръга под масата. Младен го напсува само с безгласно шаване на устните. Поиска си допълнително. Надежда му сипа, но предупреди, че има пуйка със зеле и баклава. Младен се отказа от баклавата, но поиска вместо нея чаша вино. След обилния обед и чашата червено вино душата му се отпусна и той рече:

– Да си жива и здрава, госпожа! Ей на такива жени се крепи светът, а не като моята бивша жена, която ме заряза заради един домакин на станция, съкратен офицер, съден от военен съд за кражба на акумулатори.

Добрата самарянка мило се усмихна:

– Искате ли сега да изпеем една религиозна песничка?

– Недейте, моля ви, недейте! – проплака рецидивистьт. – Така хубаво вървеше всичко, а пък мене, да ви кажа правицата, боли ме гърло от два дни, та едва преглъщам, камо ли пък да пея, на всичко отгоре не съм и музикален, по пеене в училище едва връзвах тройка. Ако искате, вие пейте колкото си искате, само мене не ме карайте да пея религиозни песни. Виж, ако имате касетофон, пуснете ми „Тигре, тигре“.

Добрата самарянка се усмихна тъжно, но намери касетка и му пусна „Тигре, тигре“. После проми и превърза ухото му, накара го да легне на един диван, да се съблече гол до кръста и го разтри с камфоров спирт, след което бръкна в един шкаф и му даде чисто бяла мъжка фланела.

– Госпожо Надежда, бихте ли се омъжили за мен? – попита разчувстван от ласката на пръстите й Младен. – Сигурен съм, че ако имах жена като вас, нямаше да стана рецидивист.

– Само това не! – рече добрата самарянка. – Ако имах такъв мъж до себе си, и аз нямаше да съм добра самарянка.