Кръвната картина на бай Добри показа липса на витамини и висок холестерол, пък и той обичаше да си похапва свинско месце, сланинка и всякакви салами. Заради авитаминозата джипито му забрани да яде мазно и му препоръча да го замени с пресни зеленчуци и плодове.
И така той тръгна по големите хранителни магазини и по пазарите, купуваше зелени салати, пресни краставици, цвекло, карфиол и банани за увеличаване на калия и магнезия, червени домати, киви, ябълки, тикви и моркови за витамини и антиоксидантна защита на организма. Разглеждаше големите витрини с надписи: „грозде от Индия”, „картофи от Полша”, „ряпа от Гърция”, „пъпеши от Турция”, „череши от Унгария”. Мъкнеше всичко в количка, висеше по опашки, ядосваше се на ниската си пенсия, проклинаше еврото и вдигаше кръвно покрай високите цени. Така му минаваше времето – в нерви и въздишки:
Жена му – баба Станка, започна често да му мърмори и да му вдига гюрултия:
– А, бе Добри, с тези твои витамини и холестероли ще ме вкараш в гроба, бе! Ще ни докараш допросяшка тояга. Кой върви по гайдата на джипито, бе?
Той обаче не й обръщаше внимание и изяждаше освен своята и половината от пенсията на жена си за плодове и зеленчуци.
Веднъж бай Добри забеляза, че дланите и езикът му са станали оранжеви, уплаши се и реши да отиде на лекар.
Поглеждайки странното оцветяване, специалистът по вътрешни болести го попита строго:
– Вино и ракия пиеш ли редовно?
– Само вечер, и то по малко – призна бай Добри.
След внимателно взиране и в очите му докторът отсече:
– Палмарен еритем. Безспорна цироза. Спри пиенето! Иначе няма да живееш дълго.
С разбито сърце бай Добри излезе от кабинета, стискайки в пръстите си рецептата с лекарства за черен дроб. Изведнъж усети сладостта на живота. След тази диагноза така му се приживя!
Пооклюма се бай Добри, стана по-мълчалив, по-тъжен и спря ракията вечер. Продължи обаче с предишния си хъс да трополяви с количката, пазарувайки разнообразни плодове и зеленчуци.
За беда ужасът не свърши с това.
Една сутрин застана пред огледалото да се обръсне и от неприятната гледка краката му се разтрепериха. Половината от лицето му беше кървавочервена!
Бай Добри търка лицето си с четка, сапунисва го многократно, но без никакъв резултат и накрая реши да отиде на кожен лекар.
Лекарката беше млада и красива, погледна го със съжаление и му каза:
– Кожният рак е в напреднал стадий. Болницата ни няма достатъчно пари и нямаме никаква възможност за хоспитализация и безплатно лечение, а и във вашия случай не можем да помогнем… Късно е!
Предписа някакво скъпо мазило и му затвори вратата.
След прегледа бай Добри посърна и съвсем измършавя. Не ядеше месо и нищо мазно, но редовно си купуваше плодове и зеленчуци, докато един ден го налегнаха невероятно силни коремни болки.
Този път джипито реши да му даде направление за гастроентеролог.
Той беше възрастен лекар с голям опит, натисна му корема оттук-оттам, видя го на ехографа, сложи си очилата и му каза:
– Хайде да те изпратя на кръвен анализ, да видим да не си пипнал нещо вирусно или хепатит? Миеш ли всичко?
– Да, по десет пъти най-малко – отговори бай Добри.
А кръвните проби излязоха съвсем нормални.
Веднъж на пазара, докато оглеждаше жълтите зрели круши, бай Добри съзря и дланите на продавача – бяха оранжеви като неговите. Погледът му застина, а очите му щяха да изскочат от орбитите си, но учудването му бе наистина невероятно, когато видя край сергията подскачащо малко момче, което вдигна ябълка от една щайга, поизплакна я с вода, започна лакомо да я ръфа и тутакси пръстите, носът и устните му придобиха мораво-червен цвят, като намазани с червило. Бай Добри не вярваше на очите си, дори не усети и как една едра сълза се отрони от тях, когато някаква жена на средна възраст се приближи до продавача и кокетно му каза:
– Е, много са ги боядисали този път и ябълките, и крушите, и краставиците. Нали идват от далечни държави и трябва да имат търговски вид, но много цапат, не се и измиват… Да не отровите някого, че третирани са и с инсектициди срещу насекоми!
Оттогава бай Добри прибра количката, спря да купува плодове и зеленчуци и не посети лекар никога повече.
Силвия МИТЕВА
