Заглавието визира граматичните познания на Михаела Доцова, новопокръстената председателка на НС. По адрес на „Мишето”, както я наричат галено колегите, не се чуват критики, липсват дори упреци, че протежира (явно) собствената си партия „Прогресивна България”. Види се, че е изпедепсан чиновникар, превъртяла се е „апаратно” през доста постове – директор, главен секретар, началник кабинет и др. И може да се каже, че успява (засега) да овладява залата и „немирните” оратори – още като я зърнахме на старта на новото събрание да седи на първия ред до премиера Радев и да си разменя с него благи усмивки, провидяхме звездното є бъдеще…
Това е най-общо за нея – а колкото до граматичните й познания, по тях може да й сторим поправки, „ситни-дребни като камилчета”, както казваше Трифон Кунев. Не може напр. да произнася „поТуправител” вм. „поДуправител”/каза го при представянето на зам.-шеф на НЗОК/. Не бива „Ще ви прочета дневния ред” при нея да звучи с пълен член, като „…дневнияТ ред”.
„Единайсе” и „петнайсе” може да си ги произнася вкъщи или в махалата, но не бива в официален език да ги оставя без „т”. И трябва да замести „говоривш” с „говорещ”.
Очевидно в даскалото е леко недоучила, та допуска значителната (и променяща смисъла!) грешка: „Кандидатът СЕ представя от…” вм. „Кандидатът БИВА представен от…”.
Дотук с „Мишевата граматика” – а ето и по-важен проблем. Като всички предишни НС-председатели и Доцова допуска в Правилника на Народното събрание да липсва следният „крещящ за валидиране” регламент: излизащият на трибуната оратор да стартира с обявяване на име и партийна принадлежност. Защо е това с фундаментално значение? Защото зрителите, а още по-неприятно – слушателите, да не добавим и новите депутати – не вдяват кой говори!
И следва питането: кой критикува от трибуната – и от чия позиция? „Не приемам бюджета” – но кой си ти, аджеба? „Ще гласувам срещу помощите за Украйна” – ма кой си? „Искам оставката на Х” – извинявай, а как се казваш, байно, и за кого се бориш?
Не знаем дали Доцова си дава сметка колко идейно-политически несъобразности, сбъркани критики, сгрешени протоколи, че дори гласувания са се случили по липса на въпросния нормативен „вакуум”! А за радост той може начаса, още на първото председателско събрание да бъде преодолян, с едно (тук е в работен вариант) дописано изречение в Правилника. Което да звучи така: „Ораторството си депутатът започва със задължително обявяване на име и принадлежност, същото важи и ако бъде обявен от самия председателстващ”. Ако г-жа Д. разреши това, ще се запише със златни букви в историята на БГ парламентите… А колкото до граматиките й – не е зле някоя вечер вкъщи вместо да си пусне филм за отмора, да отвори гимназиалния учебник и да си припомни кое-що от „речта ни гъвкава, звънлива” – възвратни глаголи, причастия, граматични подлози, звучни и беззвучни съгласни. Като ги добре научи, едва тогава хората истински ще я признаят. Може и да я приветстват по народному, с:
„Доце, мило чедо!”
кулоарен репортер
Наско МАНДАДЖИЕВ
