Животът е театър, по-скоро – моноспектакъл, по-скоро – на една марионетка.
Нова постановка на оперетата на Йохан Щраус – „Цигански наркобарон”.
И последната му ода бе в преднамерена реч.
Удариш ли две гроздови, и езиковата бариера пада. Така сме на първо място по свобода на словото.
Пробил си стена с главата си. Какво ще правиш в другата килия?

Вицове

Питат плеймейтка:

– Неомъжена?

– Да! И то два пъти от началото на годината.

– Разбрах за твоя любовник!

– Това не е вярно, скъпи! Лъжат!

– Млъкни! Разбрах за бизнеса му и какви доходи има. Затова искам да те попитам – имаш ли съвест, че от мен искаш тези толкова скъпи обувки?!

В дискотеката:

– Госпожице, може ли един танц?

– Да, но само преди това трябва да ми обещаеш, че няма да пушиш в леглото!

Младеж сваля девойка:

– Харесваш ли плочки?

– Харесвам!

– Ела тогава да ти покажа какви плочки сложиха пред нашия блок.

– Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?

– Защото човек трябва да знае какво иска.

– Ти какво искаш?

– Апартамента на съседа.

– Ще ви дам съгласието да се ожените за дъщеря ми, но при условие, че ще спрете да пиете, да пушите, да скитате с приятели и ще є помагате в домакинската работа – пране, готвене, миене и т. н.

– Ама вие да не искате дъщеря ви да се омъжи за някой идиот?

– Много съжалявам, но този месец няма да мога да ви платя за квартирата.

– Но как така? Вие казахте същото миналия месец, по-миналия също, а и преди три месеца!

– Нима не си държа на думата?

Данъчен чиновник на преглед при психиатър:

– Докторе, не мога да заспя!

– А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа.

– Опитах. Обаче – броя, броя и после, като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.

Срещат се двама приятели:

– Иване, знаеш ли каква е разликата между моята и твоята жена?

– Не знам.

– Е, нищо де, аз пък знам…

Психоаналитик пита пациента:

– Снощи случайно да сте сънували нещо?

– Може би, но не помня…

– Може би сте сънували риба?

– Не…

– А какво сънувахте тогава?

– Ами вървях по улицата…

– И имаше локви, нали?

– Не си спомням…

– А би могло да има, нали?

– Възможно е…

– И в тях е плувала риба?

– Е, едва ли…

– На улицата от съня ви сигурно е имало и ресторант…

– Сигурно…

– А там сервираха риба?

– Ами – ресторант, защо да не сервират…

– Така си и знаех! Сънували сте риба! Сега – да разтълкуваме съня…

– Като изгледах петстотин и тридесет епизода от индийски сериали, разбрах нещо много важно.

– Какво?

– Когато индийските момичета заспиват, точката на челото им изгасва!

– Защо станахте лекар?

– Нямах особен избор – завърших медицинския университет!

Разговарят двама графомани.

– Запозна ли се вече с новия ми труд?

– С труд, но се запознах…

Английските учени са установили, че 95 % от покемоните страдат от мания за преследване.

В Народното събрание депутатите си замразиха заплатите.

Което още веднъж доказа, че тия там на едната заплата не разчитат.

– Кажи ми звание, по-високо от генерал?

– Маршал.

– Не, с повече букви е…

– Значи – генералша!

2008 година. В мет­рото всички зяпат човека, който рови из интернет през смартфона си.

2018 година. В мет­рото всички зяпат човека, който чете хартиен вестник.

2022 година. В мет­рото всички зяпат човека, който не трие билетче от лотарията.

Дефиниция:

Правителство – това са едни хора, които вземат нашите пари, част от тях заделят за себе си, а с останалите ни създават проблеми.

В ресторанта:

– Защо са ви толкова малки порциите?

– Вие първо опитате за какво става дума.

Знаете ли, че…

Съществува версия, че песимистите тайничко изпиват половината чаша на оптимистите.

Свършва лентата на касовия апарат. Касиерката нещо се тутка, на другите каси няма никой. Събира се огромна опашка.

Един от клиентите не издържа, отваря бутилката френски коняк, която иска да си купи, и я надига. Веднага към него се втурват липсващите касиерки, охраната и управителят:

– Какво правите!

– А как иначе да ви размърдам, че да поработите малко? Пък така – и на мен ми стана по-добре, и на хората добро направих…

– Мили, трябва да се разделим. Не се самообвинявай, вината не е в теб, у мен е…

– Ама защо…

– Ами – лошо ми става от тебе…

Възрастно немско семейство се прибрало у дома и открило в хола крадец. Крадецът се оказал бежанец от Сомалия. Религиозните стопани нахранили крадеца, подарили му копринени чорапи, водили го на служби в църквата, чели му Библията и обещали да го осиновят.

След 48 часа крадецът успял да позвъни в полицията за помощ. След петчасови преговори с полицаите, обкръжили къщата, семейството се съгласило да пусне взломаджията. Веднага след това той бил откаран в полицейското управление за лечебен сеанс психотерапия.

Във фейсбук:

– Някой да препоръча най-добрия рибен ресторант в Ница, цените са без значение.

Коментар:

– В Ница ли си? Преди час те видях в маршрутката!

Отговор:

– Много си тъпа, трябва ми седмо водоравно с осем букви!

– Така ми се иска да се уединя, да бъда абсолютно сам, без нито един човек край мен, да поседя край водата, да помисля… Винаги след това ми става така леко…

– За тоалетната ли питате? По коридора, вляво.

– Добър ден! Това ли е публичният дом?

– Защо питате?

– Много спешно трябва да публикувам нещо!

В Холивуд толерантността достига вече пределите си: ако в семейството двамата родители са бели, то децата задължително са момченце и момиченце – момиченцето – черно, момченцето – китаец…

– Марче, помниш ли, като пожела на Генчо да пукне дано?

– Да, и какво от това?

– Ами… Мисля, че много ще се зарадваш…

– Позволете ми да ви уведомя, милорд, че в салона за пушене има двама крадци.
– Добре, Джон. Донесете ми пушка номер три и светлия ловджийски костюм

Вицове

Най-четени