Стандартна ситуация.
Мъжът – интелигент се прибира от командировка по-раничко, отключва тихо вратата на апартамента и още в антрето чува сладострастни стонове откъм спалнята. Поглежда крадешком през вратата, после на пръсти отива в кухнята, заравя пръсти в косата си и започва да се самоанализира:
– Гаден, подъл егоист съм аз! Иначе защо ще ми е толкова зле, когато на другите им е толкова хубаво?
😊😊😊
Американец се опитва да комплексира англичанин:
– Странни хора сте вие, англичаните. Само за спорт можете да говорите! Няма живец, няма вкус към радостите от живота! Това е, защото се жените помежду си в тоя малък дъждовен остров… Направо се варите в собствен сос! А при нас всичко е живо, весело, ето, например, в моите вени тече ирландска кръв, италианска, малко мексиканска, даже и българска!
Англичанинът невъзмутимо вдига рамене:
– Доста спортен дух е имала майка ви…
На пейка в парка седи дълбоко замислен генерал от запаса.
– Здраве желаем, господин генерал! – познава го бивш подчинен.
– Здравейте, здравейте…
– Какво сте се умислили?
– Старост, нерадост… Бях тръгнал за някъде, но забравих за къде…
– По жени? – шегува се подчиненият.
– Да! – скача радостно генералът. – Благодаря, че ми напомнихте! Точно така – по жени!
– Няма защо – смутено отвръща подчиненият.
Генералът изведнъж отново се натъжава и сяда на пейката.
– Обаче сега пък забравих защо…